— Я не ми дръжте този нахален лъжлив тон, девойче! — развика се джуджето. — Коя е вашата наставница? Знам ви аз вас! Научат някое заклинание и вече се мислят за Госпожа Вихронрав! Няма да търпя подобно поведение! Браян!
Иззад мънистената завеска, която водеше към задната стая на магазина, нещо зашумоля и излезе един магьосник.
Веднага се виждаше, че е магьосник. Магьосниците не обичат хората да се колебаят по този въпрос. Имаше си дълга до земята роба на звезди и магични символи. Имаше си даже и пайети. Брадата му щеше да е дълга и вълниста, стига той самият да беше от онзи вид младежи, които биха си поддържали брада. Неговата беше леко набола на кичури и не много чистоплътна. Общият ефект допълнително се разваляше от цигарата, която той пушеше, от канчето чай в ръката му и от лицето му, в което малко мязаше на нещо живеещо под влажни дънери. Канчето беше нащърбено и имаше жизнерадостния надпис: „Не е нужно да си вълшебен, за да работиш тук, но помага!!!!!“
— А? — провлачи той и добави укорително. — Не виждаш ли, че съм на почивка за чай?
— Тази млада… дама създава проблеми — оплака се Закзак. — Мята магии наляво-надясно. Държи ми тон и ми се прави на интересна. Обичайните работи.
Браян изгледа Тифани. Тя му се усмихна.
— Браян е от Невиждания Университет — подсмихна се Закзак сякаш добавяше „Сега ще видите вие“. — Степен е изкарал. Цяла книга може да се напише за това, което той не знае за магията! Тези дами имат нужда някой да им покаже изхода, Браян.
— Хайде, дами — подкани ги нервно той и си остави канчето. — Правете каквото ви казва г-н Силен-в-ръката и се пръждосвайте, окей? Не щем неприятности, нали? Хайде, вървете си като добри дечица.
— Защо трябва да ви защитава магьосник, след като си имате всичките тези вълшебни амулети, г-н Силен-в-ръката? — попита сладко-сладко Тифани.
Закзак се обърна към Браян:
— Айде де, какво чакаш? Виж, пак го направи! За какво ти плащам? Направи им там трансформация или каквото му се налага!
— Добре де, но, ъ… тази може и да излезе малко проблемна клиентка… — заувърта Браян кимайки към Тифани.
— Ако си следвал магьосничество Браян, трябва да си учил и за запазването на масата, нали така? — поде го тя. — Искам да кажа, нали знаеш какво в действителност става, когато се опиташ да превърнеш някого в жаба, а?
— Ами, ъ-ъ… — започна магьосникът.
— Да бе! Това са само приказки! — викна Закзак. — Ще ми се да видя как ще превърнеш някого в жаба!
— Желанието изпълнено — произнесе Тифани и махна с пръчката.
Браян започна да казва:
— Виж сега, като казах, че съм бил в Невиждания Университет, всъщност…
Но завърши с едно:
— Квак.
А сега да отместим поглед от Тифани, да го издигнем над магазина, високо, високо над селото, докато пейзажът не се разпростре пред нас като пъзел от нивя, гори и планини.
Магията се разпространява на вълни, като тези от камък хвърлен във вир. На няколко мили от магазина тя кара бъркотиите да се завъртат като пумпали и къса нишките на муските. Колкото повече се разширяват тръпките, толкова повече избледнява магията, макар че не изчезва съвсем и все още може да бъде отчетена от неща, много по-чувствителни, от която и да е бъркотия…
А сега да насочим погледа си към ей тази гора, тази поляна, тази къщурка…
По стените й няма нищо, освен вар, по пода й няма нищо, освен хладния камък. В обширното огнище няма дори готварска печка. Черно котле виси от черна кука над нещо, което с мъка може да се нарече и огън, а е само няколко скупчени клечки.
Това е домът на живот, обелен до сърцевината му.
На горния етаж една възрастна жена, цялата в поизбеляло черно, е легнала на тесен креват. Но не бива да си мислим, че е умряла, защото на голямото парче картон, закачено с конец на врата й, пише:
НИ СЪМ
УМРЬЯЛА
… а като е написано така, как да не й повярваш.
Очите й са затворени, ръцете й са скръстени на гърдите, а устата й е отворена.
Пчели пъплят напред-назад в устата й, та чак и в ушите й, плъзнали са по цялата й възглавница. Изпълват стаята, влитат и излитат през отворения прозорец, на който някой е наредил по перваза купи с подсладена вода.
Никоя от купите не е в комплект с никоя друга, разбира се. Никоя вещица не държи сервизи. Пчелите обаче си щъкат, шетат натам-насам, работливи като… ами като пчели.