Когато вълната от магията стига до там, жуженето преминава в рев. Пчели се изсипват през прозореца като довети от буря и накацват по вкочанената старица, докато главата и раменете й не станат на вряща, и кипяща маса от ситни кафяви телца.
И тогава, като едно насекомо, те се издигат на облак и се изливат във въздуха отвън, пълен с бясно въртящи се хвърчилки от кленове.
Госпожа Вихронрав седна сковано и каза:
— Бззз!
Тя бръкна с пръст в устата си, побърника малко и извади една недоволна пчела, отърси я и я изпъди през прозореца.
За момент очите й изглеждаха сякаш са на много фасетки, като на пчела.
После тя каза:
— Така значи. Някой се е научил на Заемане, а? Или пък някой е Заел нея!
Аннаграма припадна. Закзак зяпна, твърде уплашен, за да припадне.
— Виждаш ли, — заразправя Тифани, докато нещо във въздуха над тях забълбука — една жаба тежи няма и сто грама, докато Браян тежи, ами, към седемдесет кила, нали така? Значи, за да превърнеш някой толкова голям в жаба, трябва да измислиш, какво да правиш с излишното тегло, което не се побира в жабата, нали така?
Тя се наведе и повдигна от пода островърхата магьосническа шапка.
— Какво ще кажеш, Браян? — попита тя.
Малка жабка, сгушена в купчина дрехи вдигна поглед към нея и каза:
— Квак!
Закзак изобщо не я погледна. Той се беше взрял в нещото, което казваше бълбук-бълбук. Беше нещо като грамаден розов балон, пълен с течност, всъщност доста хубав, клатушкащ се лекичко до тавана.
— Ама ти го уби! — измънка той.
— Какво? О, не. Това е просто излишното му тегло. Нещо като… части за Браян.
— Квак — обади се Браян.
— Бълбук — каза останалата част от него.
— Колкото за отстъпката… — заговори припряно Закзак. — Десет процента сигурно ще…
Тифани махна с пръчицата. Зад гърба й всичките изложени кристални топки се издигнаха във въздуха и закръжиха една около друга по един такъв бляскав и, преди всичко, чуплив начин.
— Тази пръчка не би трябвало да прави това! — оплака се той.
— Разбира се, че не може. Тя е пълен боклук. Аз обаче мога — обясни Тифани. — Чух ли ви да казвате деветдесет процента? Хайде по-бързо, че започвам да се уморявам. А и частите за Браян нещо взеха да ми… натежават.
— Всичко е от заведението! — изпищя Закзак. — Без пари! Само не го оставяйте да се разпльока! Моля ви!
— Не, не, аз бих искала вие да си останете в бизнеса — рече Тифани. — Деветдесет процента отстъпка ме удовлетворява. Бих искала да си мислите за мен като за… приятел…
— Да! Да! Приятел съм ви! Много съм приятелски настроен! А сега моля ви, върнете гоооо! Моля ви се! — Закзак се просна на колене, което не беше чак толкова далече. — Моля ви се! Та той не е истински магьосник! Карал е само вечерни уроци по резбарство там! Наемали са там класни стаи, нещо такова. Той си мисли, че не знам! Но е чел тихомълком някои книги по вълшебство и е свил робата, и може да ги приказва като магьосник, така че едва ли ще забележиш разликата! Моля ви! Никога нямаше да мога да наема истински магьосник за парите, които му плащам! Не го наранявайте, моля ви!
Тифани махна с ръка. Последва момент още по-неприятен от онзи, който беше завършил с частите за Браян блъскащи се в тавана, и ето го целия Браян стои и примигва.
— Благодаря! Благодаря! Благодаря! — задъха се Закзак.
Браян примигна и попита:
— Какво е станало?
Закзак, извън себе си от ужас и облекчение го затупа френетично по ръката и заговори:
— Цял ли си? Не си балон, нали?
— Ей, я се разкарай! — отблъсна го Браян.
Аннаграма простена, отвори очи, видя Тифани и се опита едновременно да се изправи на крака и да отстъпи назад, от което запълзя заднешком като паяк.
— Моля те, не ми го прави това! Моля те, недей! — изврещя тя.
Тифани я настигна и я вдигна на крака.
— На теб нищо няма да ти направя Аннаграма — каза й весело тя. — Нали си ми приятелка! Всички сме приятели! Не е ли чудесно, моля ви, моля ви, спрете ме…
Човек не бива да забравя, че пиктситата не са браунита. Поне на теория, браунитата ще ти вършат домакинската работа, ако им оставяш паничка с мляко.