Нак Мак Фийгъл пък… няма.
Не че не биха се опитали, ако те харесват и ако не ги оскърбяваш с мляко в паничката. Много услужливи са. Само дето не ги биваше много в това. Примерно не е добър начин за отстраняване на упорити петна от чиния многократното й удряне с глава. И надали ще ти хареса да видиш мивката си пълна едновременно с тях и най-добрия ти порцелан. Или някоя скъпоценна съдина търкаляща се напред-назад по пода, докато Фийгълите в нея се борят едновременно с наслоилата се мръсотия и помежду си.
Обаче г-ца Здравомислова, веднъж като си прибра по-хубавия порцелан, установи че даже много си ги харесва. В тях имаше нещо несломимо. И изобщо не ги стряскаше това, че виждат жена с две тела.
— Ми, че оно това е нищо — беше я уверил Роб Секигоопрай. — Ми оно га йоще и одииме за Не’но Личество да й гепим, йеднъж намерииме един свет, дека ората бе’а секи с по четри тела. Секакви размери, вдеваш ли, за секаква работа по едно.
— Наистина ли? — смая се г-ца Здравомислова и двете в един глас.
— Епа да и най-големото тяло, оно си имаше грамадна лева ръка, само за отварание на буркани със зимнина.
— Вярно, понякога тези капачки така се затягат — беше се съгласила г-ца Здравомислова.
— Е-бре, виде’ме ние к’ви ли не дивни местенца, га йоще й оди’ме на Не’ено Личество по набези — разправяше Роб Секигоопрай. — Ма се мана’ме ние, оти она беше една лъжлива изедница и злобна бабушкера, ей затуй!
— Епа да, а ич не беше, оти ни е изритала она от Страната на Феите, задето сме били кьоркютук натрескани у два следобед, к’вото и да разпра’ят разни шашкъни мхфф… мхфф… — допълни Прост Уили.
— Натрескани? — не разбра г-ца Здравомислова.
— Епа… о, епа да, оно значи… уморени. Епа тъй си е. Баш туй си значи — поясни Роб Секигоопрай здраво стискайки в ръцете си устата на брат си. — Ти па какви ги зяеш у присъствието на дама, бе лъжливо шашкънче ниедно!
— Ъъ… благодаря ви, че помогнахте с измиването — каза г-ца Здравомислова. — Но всъщност наистина нямаше нужда…
— А, ми че оно беше нищо работа — прекъсна я весело Роб Секигоопрай и пусна брат си. — И нема да се плашиш, оти сите му чинии и таквоз баш убаво, че си се залепят само с мънечко лепилце.
Г-ца Здравомислова погледна часовника без стрелки и каза:
— Става късно. И какво точно предлагате да предприемем, г-н Секигоопрай?
— К’во?
— Имате ли някакъв план?
— Епа, че да!
Роб се порови в кесията си, която е кожена торбичка, каквато повечето Фийгъли си окачват на пояса. Съдържанието им обикновено е неизвестно какво, но понякога включва много интересни зъби.
Накрая той тържествено извади многократно сгъната хартишка. Г-ца Здравомислова предпазливо я разви.
— „ПЛН“? — попита тя.
— Епа да — потвърди гордо Роб. — Баш подготвени си додохме ние! Глей, оно си е писано. Пъ-Лъ-Нъ. План е туй.
— Ъ… как да ви го кажа…? — замисли се г-ца Здравомислова. — А, да. Та значи вие сте дотърчали от толкова далече да спасявате Тифани от същество, което нито може да се види, нито да се чуе, нито да се помирише, нито да се убие. И какво точно смятате да правите като го намерите?
Роб Секигоопрай се почеса по главата, от което се разхвърчаха какви ли не боклуци.
— Ми мислим си, дека мо’еби си го набарала баш слабото место, гос’жа, — призна той.
— И въпреки всичко смятате да атакувате?
— Епа да. Оно плано си е такъв, нема лабаво — грейна Роб Секигоопрай.
— И после какво?
— Ми оно после ората секи път праят и струват да ни разкарат, та ние просто си го нагласяме у движение.
— Да Робърт, но тази твар е в главата й!
Роб погледна въпросително Били, който преведе:
— Оно Робърт е един килиферчлия начин да се вика Роб, — след което, за да спести време обясни и на г-ца Здравомислова. — Това значи малко префинен начин.
— Епа, че ние си мо’ем да си влизаме у чутората й, щом требе — каза Роб. — Надевах се я да додем преди оно да я е гепило, ма к’во па, с’а че го гониме.
Лицето на г-ца Здравомислова беше образ на неверието. Даже два образа.
— Вътре в главата й ли? — извика тя.
— Епа да — сви рамене Роб, сякаш такива неща си се случваха всеки ден. — Нема проблема. Насекъде си влазяме и отсекъде си излазяме. Освен мо’еби от кръчми, оттам, кой го най оти, понекогиж видиме зор да излазяме. Чутура ли? Нищо работа.