— Епа да, че оно не е убаво за ягнищата, да требе да пият от оня гьол след нашто баняне. Сърце ти се къса да ги чуеш ягнищата, как се мъчат да плюят.
— Мале, ма че оно, че земе да ни размекне! Ма к’во е туй баняне, ич да не ти се заледи чутурата!
— Ей, ти на кого викаш, дека се е размекнал, бе?
Последва значително повече плискане и вода започна да се процежда изпод вратата.
Г-ца Здравомислова почука по нея и се разпореди:
— Веднага да излизате и да се подсушите! Че тя всеки момент ще се върне!
Фактически обаче я чакаха още два часа, за което време г-ца Здравомислова така се изнерви, че огърлиците й не преставаха да дрънчат.
Тя беше навлязла във вещерството по-късно отколкото повечето останали, квалифицирала се по естествените си дадености, а именно двойното си тяло, но никога не я беше привличала магията. В действителност повечето вещици можеха да прекарат целия си живот, без да направят нито една сериозна, неоспорима магия (правенето на бъркотии, муски и съноловки не се брои, защото те са по-скоро нещо като самодейност, а повечето от дейността им се свеждаше до природно лечителство, здрав разсъдък и умение да гледат строго изпод островърха шапка). Но да си вещица и да носиш голямата черна шапка беше горе-долу като да си полицай. Хората виждат не тебе, а униформата. И когато маниакът излезе на улицата с брадвата, не ти е разрешено да се измъкнеш оправдавайки се „Ама не може ли някой друг да се заеме? То аз, разбирате ли, съм най-вече по изгубените кучета и пътното движение…“. Щом като си тук и носиш шапката, значи вършиш, и каквото има да се свърши. Това е то, основното правило на вещерството: Твоя работа е.
Когато Тифани се прибра, тя, бе станала на две торби нерви, беше застанала рамо до рамо, държейки се за ръце, за да си придаде увереност.
— Къде беше, миличка?
— Навън — отговори Тифани.
— И какво си правила?
— Нищо.
— Виждам, че си пазарувала.
— Да.
— И с кого беше?
— С никого.
— Да де — напълно се шашардиса г-ца Здравомислова. — И аз помня, какво е да излизаш натам-насам и да не правиш нищо. Понякога можеш и сама да си си най-лошата си компания. Повярвай ми, знам го…
Тифани обаче вече се качваше по стълбите.
Без никакво видимо движение навсякъде в стаята заизникваха Фийгъли.
— Епа и по-добре мо’еше да мине — изкоментира Роб Секигоопрай.
— Но тя изглеждаше толкова различна! — възкликна г-ца Здравомислова. — И се движеше различно! Просто не знаех какво да направя! А и тези дрехи!
— Епа да. Да ми блеска като некое младо гардже — съгласи се Роб.
— А видяхте ли всичките тези торби? Откъде ли е взела пари? Аз определено нямам…
Тя спря и после двете и тела заговориха наведнъж:
— О, не…
— … не и това! Тя не би…
— … сторила това, нали?
— Не ная, какви ги говориш, — намеси се Ужасно Дребен Били, — ма що она не би сторила, онуй нема значение. Оно е роилнико, дето го мисли!
Г-ца Здравомислова плесна в отчаяние и двата си чифта ръце.
— Майчице… Ще трябва да ида до селото и да проверя!
Една от тях хукна към вратата.
— Е поне е върнала метлата — измърмори останалата в къщата г-ца Здравомислова и придоби леко обърканото изражение, което винаги получаваше, когато телата й се разлъчваха.
Отгоре се чу някакъв шум.
— Я най-викам да земем само да я тупнем полекичка по чутурата — предложи Голем Йън. — Оно нал’ нема да ни прави ядове, га си нанка, нал’тъй?
Г-ца Здравомислова заусуква нервно ръце.
— Не — заяви тя. — Ще се кача аз и ще си поговоря сериозно с нея!
— Ма рекох ти бе, гос’жа, оно не е она — повтори морно Ужасно Дребен Били.
— Добре де, ще изчакам само, докато посетя г-н Щъкачев — склони г-ца Здравомислова, изправила се в кухнята си. — Ето, почти стигнах… аха… заспал е. Значи просто ще надникна полекичка в кутията… само да е взела парите, така ще се разсърдя…
„Бива си я шапката“, мислеше си Тифани. Най-малкото също толкова висока, колкото тази на г-жа Уховрътски и тъмнееше злокобно. Звездите й проблясваха.
Останалите вързопи покриваха леглото и пода. Тя извади още една от черните рокли, онази с дантелите, както и наметалото, което се развя във въздуха. Наметалото наистина й харесваше. Освен ако нямаше пълно мъртво безветрие, то се развяваше и плющеше, все едно размятано от буря. Щом като ще ставаш вещица, ще трябва да заприличаш на такава.