Тя склопи очи.
— Гос’жо Здравомислова, требеш ни ма! — извика в ухото й Роб Секигоопрай.
— Все трябва, трябва, трябва — замърмори г-ца Здравомислова. — На всеки му трябва вещица. А никого не го е грижа, какво й трябва на вещицата. Даваш ли даваш… на една фея кръстница не й дават нито едно нейно си желание, от мен да знаете…
— Гос’жо Здравомислова! — изкрещя Роб. — Не мое да ни го оста’иш сичкото на нас!
— Толкова съм уморена — прошепна г-ца Здравомислова. — Аз съм много, ама много натрескана.
— Гос’жо Здравомислова! — изкряска Роб. — Големата мънечка бабаяга ни лежи на подо като некоя покойница, ма както си е студена като лед, тъй си се поти като некой кон! Бори се она със дзверо вътре у нея, бе гос’жа! И че загуби она! — той я погледна в лицето и поклати глава. — Мамка му и прасе! Премалела е! Аре момци, фащайте я!
Като много други дребни създания фийгълите са извънредно силни за ръста си. Все пак трябваха десетима да отнесат г-ца Здравомислова нагоре по тясното стълбище, без да й блъскат главата в пода повече от необходимото и пак трябваше да използват краката й, за да отворят вратата за стаята на Тифани.
Тифани лежеше на пода. Понякога по някой мускул се сгърчваше.
Фийгълите сложиха г-ца Здравомислова да седне като кукла.
— Как че я освестим големата бабаяга бре? — зачуди се Голем Йън.
— Чувал съм, дека требе да й се тури чутурата между нозете — рече неуверено Роб.
Прост Уили въздъхна и си изтегли меча:
— Я викам дека туй е мънечко драстично, ма само некой да ми я държа да не мърдоли…
Г-ца Здравомислова отвори очи, което си беше тъкмо навреме. Фокусира се колебливо във фийгълите, изкара една чудата усмивчица и изломоти:
— Ооо, феички!
— Мале, нее, она бълнува — отчая се Роб Секигоопрай.
— Не ма, она разпрая за феите каквито си ги мислят големанците, че са били — обясни Ужасно Дребен Били. — Едни такива ситнички дето живеят у цветенца и играт с пемперуги, и таквоз.
— К’во? Че они истински феи не са ли виждали? Ми они са по-лоши от оси! — възкликна Голем Йън.
— Ич нема време за туй! — отсече Роб Секигоопрай и скочи на коляното на г-ца Здравомислова.
— Епа да, бе гос’жа, феи сме си ние от страната… — тук той се запъна и погледна многозначително Били.
— Зън-зън? — предложи Били.
— Епа да, страната Дрън-дрън, ’найш ли, и що да видиме, горката мънечка…
— … принцеса — подсказа Били.
— Епа принцеса, дето я беха налетели едни шашкъни…
— … лоши таласъми — поправи го Били.
— … тъй де, лоши таласъми, верно си е, та она баш си пострада, та се зачудииме ние, не мое ли, таквоз, да ни речеш, как да я чуваме…
— … додето не дойде прекрасният принц на големия си бел кон целия в перденца и не я събуди с вълшебна целувка — завърши Били.
Роб му хвърли един отчаян поглед, пак се обърна към шашардисаната г-ца Здравомислова и се спря на:
— Епа, досущ както вика моя приятел Били Феята.
Г-ца Здравомислова се опита да се съсредоточи и рече:
— Нещо сте много грозни за феи.
— Епа, оно онея дето си ги виждала, они са най-вече за китните цветенца, сфатуеш ли — заимпровизира отчаяно Роб Секигоопрай. — Ние па сме повече по парливата коприва, репеите, трънките и глогинките, и магарешкио бодил, вдеваш ли? Че нема да е честно само за убавите цветенца да има феи, нал’тъй? Ма оно сигур, че си е баш незаконно, а! А са мо’е ли, молим ти се, да ни помогнеш за тая ми ти принцеса, преди онея ми ти шашкъни…
— … лоши таласъми… — подсказа Били.
— Епа да, доде они не са се повърнали — завърши Роб.
Задъхан той се вгледа в лицето на г-ца Здравомислова. Която изглежда нещо се беше замислила.
— Учестен ли й е пулсът? — проговори г-ца Здравомислова. — Казвате, че кожата й е студена, но се поти, нали? А дишането й учестено ли е? На шок прилича. Погрижете се да е затоплена, повдигнете й краката. Внимателно я наглеждайте. Постарайте се да премахнете… причината… — и главата и пак тупна на пода.
Роб се обърна към Ужасно Дребен Били:
— К’ъв кон целио у перденца бе? Отде ги зе тея дивотии?
— У нас до Дългио Гьол има едно големо къще и они четат приказки на мънечките си лапетии, а я одим да слушам от една миша дупка — обясни Ужасно Дребен Били. — Един ден се промъкнах и погледнах картинките, а там имаше едни такива големанци, хръцари им викат, с щитове и ризници, и коне с перденца…