— Ич не ми харесуе това, бе Роб — обади се един фийгъл. — Твърде е тихо.
— Епа да, Донекъде Нормален Джорджи, тъй е…
— Не ми изгрело ясно слънце, най ми…
— Прост Уили! — сряза го Роб, без да отмества очи от чудноватата местност.
Пеенето секна.
— Да, Роб? — обади иззад него Прост Уили.
— Сещаш ли се, га ти рекох, дека че ти кажем, га се издъниш у глупаво и не-при-стойно поведение?
— Епа да, Роб — каза Прост Уили. — И тоя път ли беше такъв път, а?
— Епа беше.
Те продължиха нататък постоянно озъртайки се. Все така си беше безмълвно. Това беше паузата, преди да гръмне оркестърът, затишието, преди да удари гръм. Беше като, че всички шумоленийца по рида бяха млъкнали в очакване да се надигне един голям преголям шум.
И тогава те намериха Коня.
Бяха го виждали много пъти на Варовитище. Тук обаче той не беше издълбан в склона, а се рееше право пред тях. Те го зяпнаха.
— Ужасно Дребен Били? — Роб махна с ръка на младия гонагъл да се приближи. — Ти си гонагъл, найш ги ти сите премъдрости за поезия и сънища. Те това що е? Оти е горе? Не требе да на връх чуката!
— Сериозни потайнювки са туй, госин Роб — обясни Били. — Ама сериозни, викам ти. Йощ не моем да ги разберем я.
— Ми она нали го нае Варовитището. Оти й е да го пра’и погрешно?
— Ей са го мислим, госин Роб.
— Оти не земеш да го мислиш по-бърже, а?
— Роб? — викна го Голем Йън, забързан към тях. Той беше разузнавал напред.
— Да? — обърна се покрусен Роб.
— Най-добре да додеш да видиш туй…
На връх едно закръглено хълмче имаше овчарска колибка на четири колела, с объл покрив и комин за тумбестата печка. Вътре стените бяха покрити с жълто-сините опаковки от стотици пакети тютюн Веселия Моряк. По стените висяха стари чували, а опаката страна на вратата беше покрита с тебеширени белязки, с които Баба Болежкова беше брояла овце и дни. Имаше и тясно желязно легло постлано със стара вълна, и чували.
— Отбираш ли го смисъло на сичко туй, Ужасно Дребен Били? — попита Роб. — Моеш ли да ми речеш дека е големата мънечка бабаяга?
Младият гонадъл го изгледа притеснено:
— Ъ-ъ, госин Роб, нал’найш дека току-що станах гонагъл? Ми нали, я ги наем песните и таквоз, ма немам го баш опито у това…
— Епа що? — прекъсна го Роб Секигоопрай. — А ми кажи, колцина гонагли преди теб са одили през сънищата на бабаяга?
— Ъ… и за един не съм чул, госин Роб — призна Били.
— Епа да. Значи вече наеш повече от секи от тея ми ти разбирачи — заключи Роб и се усмихна на момчето. — А напра’и квото моеш, момко. Друго от тебе не очеквам.
Били погледна навън и пое дълбоко въздух:
— Тогаз, че ти ка’ем така, мислим я, дека она се крие нейде баш наближе като некое подгонено зверче, госин Роб. Туй тука е мънечкото късче от спомена й, местото на баба й, местото дето секи път е усещала сигурност. И че ти ка’ем още, дека си мислим, дека оно тук е баш нейната душа и средоточие. Онуй у нея, дето е нея си. И много ме е страх за нея, госин Роб. Целио ме е страх.
— Оти?
— Оти ги гледам сенките — отговори Били. — Слънцето залезва. Че си ойде от небето оно.
— Епа арно, слънцето нали се туй пра’и… — започна Роб.
Били заклати глава:
— Не ма, госин Роб. Оти не разбираш? Я ти викам, дека туй не е слънцето на големио широк свет. А най е слънцето на нейната душа.
Фийгълите погледнаха слънцето, погледнаха сенките и пак загледаха Били. Той беше изпънал храбро брадичка, но трепереше.
— Она, че умре ли, га доде нощта? — попита Роб.
— И по лоши неща от смъртта има, госин Роб. Роилнико че я земе нея, от глава до пети…
— Епа тая нема да я бъде! — кресна Роб Секигоопрай, толкова внезапно, че Били заотстъпва. — Она ми е яко големо мънечко моме! Она я би нено Личество само с един тиган!
Ужасно Дребен Били преглътна. Той би се изправил срещу какво ли не в този миг, само да не се изправя срещу Роб, но все пак подкара нататък:
— Прощавай, госин Роб, но чуй що ти викам, она тогаз имаше железо и си бе на нейна си почва. Тука па она е далече, ма далече от дома си. А он га го намери туй место, че го насмете, нема да остаи место за туй место, и тогаз, че доде нощта й…
— Да ме прощаваш Роб, имам идея.
Това го каза Прост Уили, кършещ нервно ръце. Всички се извърнаха да го изгледат.