— Ти ли имаш идея ма? — попита Роб.
— Епа да и ако я кажем, нечем да ми викаш, дека било не-при-стойно, разбрааме ли се, бе Роб?
Роб въздъхна.
— Убаво бе Уили, имаш ми думата.
— Арно — каза Уили преплитайки и разплитайки пръсти. — Що е туй место, ако не е баш нейното си место? Не е ли тука нейната си почва? Ако тука не мое да бие она дзверо, дека че мое?
— Ма он нема да й доде тука — възрази Били. — Нема що да се хаби. Она като отслабне, оно тукашното, че си зачезне.
— Ох, кривънци — проплака Прост Уили. — Е, ама нали беше убава идеята, а? Нищо, че нема файда от нея?
Роб обаче не му обърна внимание. Той оглеждаше земята край колибата. Мойо мъж требе да си я ползва чутурата и за друго, освен да млати ората с нея, беше му казала Джейни.
— Прав е Прост Уили — рече тихо той. — Тука й е убежището на нея. Тука е нейна земята и тука я чува она земята. Тука дзверо не мо’е да я пипне. Тука она я има силата. Ма тука, че е затвор за нея, доде не стане да се тепа със дзверо. Она, че си остане заключена тука и, че надзърта само у свето като пандизчия през мънечко прозорче, и, че види как я гледат със страх, и омраза. Затуй, че й го докараме тука дзверо напреки волята му и тука он, че падне!
Фийгълите се развикаха одобрително. Не бяха съвсем сигурни, за какво става дума, но им звучеше добре.
— Ма как? — попита Ужасно Дребен Били.
— Оти ти требеше да се изцепиш с това, а? — укори го горчиво Роб. — А толкоз убаво го бех подкарал я мисленето…
Той се озърна. Зад него по вратата се чуваше скрибуцане.
Отгоре, напряко на редиците наполовина изтрити белязки, една по една се явяваха току-що изписани с невидим тебешир думи.
— Писмена — рече Роб Секигоопрай. — Она сака да ни рече нещо!
— Да, те казват… — започна Били.
— Наем ги я, що сакат да рекат! — прекъсна го Роб Секигоопрай. — Я на четмото премъдростта я владеем! Они викат…
Той пак се загледа нагоре:
— Епа викат… ма туй е оная буквата, дето е кръгла като геврек, а до нея ми е застанала дебелата жена, после чиляко дето стои и маха с ръка, после буквата, дето е като ферма на покрив и по нея иде онуй, дето ние писмовните ора му викаме „ин-дървал“, а подире му пак ей я на дебеланата и оная буква, дето е като седнало пиле с голем клюн, и оная разкрачената буква, подире й вратнико, дето му стърчат двата дирека, и фермата на покриво, а на следнио ред вече що има… а, оня дето си е разперил ръцете, и буквата дето баш е, квото си е, оная бе, дето е като гребен турен на чорчик, я, ей го и добрио ни познайник дебелако, подир него другио вратник, дето диреците му не стърчат, и пак буквата дето е, пак вратнико, но със стърчащите диреци, още един с разперени ръце, и оная начупената ту нагоре ту надоле буква, и пак вратнико с диреците… а па ей го следващио ред почва с дебеланата, буквата дето е, по нея оная буква, дето е като месечина, и пак буквата дето е, разчекнатата буква, и пак оная начупената пущина, и след туй дебелио чиляк, ма тоя път не стои ами оди, по него има индървал, оти нема буква, и подире му буквата дето е като два зъбера, и гевреко, и дебелако пак застанал, и пак дебелако пак ръгнал, а ей го как оди и тънкио чиляк, дето маха с ръка! Ей го Крайо!
Той отстъпи една-две крачки с ръце на кръста и провъзгласи:
— Ей го бре! И туй ако не е четмо, дето баш я си го изкарах!
Фийгълите нададоха тържествуващи викове, имаше и ръкопляскания.
Ужасно Дребен Били вдигна поглед към надрасканите с тебешир думи:
овча вълна
терпентин
Веселия моряк
След което забеляза изражението на лицето на Роб и каза:
— Епа верно си е. Изкара го за чудо и приказ, госин Роб. Овча вълна, терпентин и тютюно Веселия моряк.
— Пу да го, секи мой да го прочете ей така наедно — рече пренебрежително Роб. — Ма требе много да те бива да го разбиеш на сите му ситни мъчни буквища. А требе баш много да те бива, да я сфанеш премъдростта на окончателното значенье.
— А туй що е? — попита Ужасно Дребен Били.
— А окончателното значенье, гонагле, е дека, че одим да краднеме!
Останалите фийгъли заликуваха. Те напоследък нещо я бяха поизпуснали нишката, но виж това го разбраха.
— А туй краднене, оно че се запомни! — надигна глас Роб и се вдигна още по-възторжен рев. — Прост Уили!
— Я!