— Ама наистина ли? — скръсти ръце пред гърдите си Госпожа Вихронрав.
— Да!
— Кога?
— Сега!
— Не!
Старата вещица вдигна ръка.
— Мир да бъде на това място — рече тихо тя и вятърът утихна, а дъждът спря. — Не, все още не — продължи тя, когато мирът отново се възцари. — То все още не те е нападнало. Не намираш ли това за малко странно? Ако си имаше език, щеше да си ближе раните. И ти всъщност още не си готова, каквото и да си мислиш. Не, ние ще трябва да направим нещо друго, нали така?
Тифани остана без думи. Приливът на яростта в нея бушуваше толкова горещ, че чак й пареше на ушите. Госпожа Вихронрав обаче се усмихваше. Тези двата факта нещо не се връзваха помежду си.
Първата й мисъл беше: „Ама аз съм се развикала на Госпожа Вихронрав! Казват, че ако я порежеш с нож, няма да пусне кръв, докато тя сама не поиска! Казват, че когато някакви вампири я ухапали нея, те всички закопнели за чай със сладки бисквитки. Тя може всичко, може да е навсякъде! А аз пък да взема да я нарека дъртачка!“
А Вторият й Акъл каза: „Ами, че тя си е такава“.
А пък Третият й Акъл каза: „Да, тя е Госпожа Вихронрав. И нарочно гледа да те ядоса. Защото като си пълна с гняв не остава място за страх“.
— Пази си го този гняв — каза Госпожа Вихронрав все едно й беше прочела мислите. — Скътай го в сърцето си, запомни откъде е произлязъл, запомни го как изглежда, запази си го за когато ти потрябва. Но засега вълкът е някъде дълбоко в горите, а ти трябва да се погрижиш за стадото.
Това е то гласът, помисли си Тифани. Тя наистина говори на хората също както Баба Болежкова говореше на овцете, само дето май почти не попържа. Но пък се чувствам… ами по-добре.
— Благодаря ви — каза тя.
— И това включва и г-н Щъкачев.
— Да — кимна Тифани. — Знам.
Глава десета
Късен цвят
Беше… интересен ден. Всеки в планините знаеше за Госпожа Вихронрав. Нямаш ли им уважението, както казваше тя, нищо нямаш. Е днес тя го имаше преизобилно. По малко от него намазваше даже и Тифани.
Държаха се с тях като с някакви кралски особи. Ама не от онези, които ги мъкнат към ешафода или се канят да им сторят нещо гадно с нажежен до червено ръжен, а от оня другия вид, когато хората си тръгват като замаяни и си казват неща от рода на: „Ама тя наистина ми каза здравей на мене, съвсем любезно! Никога повече няма да си мия тая ръка!“
Не че много от хората, с които те си имаха работа, изобщо си миеха ръцете, отбеляза си Тифани с гнусливостта на мандраджийка. Да, но хората се струпваха край посетените от тях къщурки, гледаха и слушаха, а някои се промъкваха до Тифани, за да я помолят за неща като: „Тя би ли склонила да дойде на чаша чай? Измила съм нашта чашка!“ А във всяка градина, покрай която минаваха, както забеляза Тифани, кошерите внезапно се пръсваха от дейност.
Тя отмяташе работа, мъчейки се да остане спокойна, мъчейки се да мисли само за работата си. Лечителството го правиш колкото се може по-чисто, а ако се случи да е нещо гнусно, само си мислиш, колко по-хубаво ще стане, като свършиш. Тя чувстваше, че Госпожа Вихронрав не би одобрила този подход. Но пък и на Тифани не й харесваше нейният. Тя постойнно лъ… тя постоянно не казваше истината.
Например нужникът на Радълови. Г-ца Здравомислова на няколко пъти най-подробно беше обяснявала на г-н и г-жа Радъл, че той е прекалено близо до кладенеца им, така че питейната им вода е пълна с мънички, ама много мънички същества, от които децата им се разболяват. Те я изслушваха най-внимателно, за който ще път вече да слушаха лекцията, но така и не си преместваха нужника. Госпожа Вихронрав обаче им каза, че белята била заради караконджули, които ги привличала вонята, и когато рекоха да си тръгват, г-н Радъл с трима приятели вече копаеха нов кладенец на другия край на двора.
— То, знаете ли, наистина се причинява от мънички същества — изтъкна и Тифани, която веднъж беше дала на един странстващ учител цяло яйце за правото да се нареди на опашката за неговия „Поразителен Микроскопичен Уред! Зоологическа Градина във Всяка Капка Вода от Локва!“
На следващия ден тя замалко не премаля от непиене на вода. Ами че някои от онея неща бяха космати.
— Тъй ли било? — подметна саркастично Госпожа Вихронрав.
— Да. Тъй е. А г-ца Здравомислова държи да им казва истината!