— Хубаво. Тя е прекрасна, честна жена — каза Госпожа Вихронрав. — Но ако питаш мен, най-добре разкажи на хората някоя приказка, която ще разберат. Точно сега, чини ми се, ще ти трябва доста да промениш света, а може би и няколко пъти да блъснеш глупавата корава глава на г-н Радъл в стената, преди той да повярва, че някой може да се поболее от пиенето на мънички невидими гадинки. А докато си заета с това, тея техни дечица ще си боледуват ли боледуват. Караконджулите обаче, виж, това той го разбира. От приказка на приказка нещата си потръгват. А като се видя утре с мис Тик, ще й кажа, че си е крайно време онея нейните скитащи даскали да почват да се вясват и тъдява.
— Добре де, — неохотно се съгласи Тифани — но вие казахте на г-н Ъмбрил обущаря, че болките в гърдите щели да му се оправят, ако един месец наред ходел всеки ден до водопада на Срутлива Урва и хвърля във вира по три лъскави камъчета за водните духове! И на това му се вика лечение!
— Не е лечение, но той си мисли, че е. Тоя човек твърде много седи прегърбен. По пет мили разходка на свеж въздух всеки ден за един месец ще го облекчат като стой, та гледай — отвърна Госпожа Вихронрав.
— О — възкликна Тифани. — Още една приказка ли?
— Щом казваш — проблеснаха очите на Госпожа Вихронрав. — А и знае ли човек, може пък водните духове да се отблагодарят за камъчетата.
Тя забеляза изражението на Тифани и я потупа по рамото:
— Хайде сега, госпожице. Речи го ако щеш така. Твоята работа в бъдеще ще е, да направиш света по-добър. А моята работа днес е, да се погрижа всички да го докарат до там.
— Добре, ама според мен… — започна Тифани, но застина.
Тя се взря в горите между нивичките из долините и стръмните склонове на планините.
— То е още тук някъде — каза тя.
— Знам — каза Госпожа Вихронрав.
— Дебне наоколо, но се пази от нас.
— Знам — каза Госпожа Вихронрав.
— Какво си мисли, че прави?
— В него има частица от теб. А ти какво мислиш, че прави?
Тифани се опита да мисли. Защо ли не ще да я напада? Е, вярно, че тя този път ще е по-подготвена, но пък то е силно.
— Може би чака докато пак падна духом — предположи тя. — Но ми се върти една мисъл. Която обаче е безсмислена. Все си мисля за… трите желания.
— Желания за какво?
— Не знам. Май е глупаво.
Госпожа Вихронрав рязко спря:
— Не, не е. Някаква дълбоко заровена част от теб се опитва да ти каже нещо. Просто го запомни за после. Защото сега…
Тифани въздъхна:
— Да, знам. Г-н Щъкачев.
Никой не е пристъпвал към бърлога на дракон с повече трепет, отколкото тя сега към къщичката в буренясалата градина.
Тифани се спря на градинската порта и се озърна, но Госпожа Вихронрав беше дипломатично изчезнала. Може пък да си е намерила някой да я почерпи чаша чай с бисквитки. Та тя практически си живее за тях!
Тя отвори портата и пое по пътеката.
Не може да кажеш: „Вината не беше моя“. Не може да кажеш: „Това не ми влиза в отговорностите“.
Може да кажеш: „Сега ще се оправя с това“.
Няма нужда да го искаш. Но трябва да го свършиш.
Тифани си пое дълбоко въздух и прекрачи прага.
Г-н Щъкачев беше на стола си току до вратата, дълбоко заспал, демонстриращ на целия свят широко отворена уста с жълти зъби.
— Ъ-ъ… здравейте Г-н Щъкачев — изписука Тифани, но явно не беше достатъчно силно. — Аз само, ами, да ви видя, дали, такова, всичко е… ами наред…
Все пак се разнесе хрип и той се събуди, премлясквайки с устни колкото да отмие съня от устата си.
— Я, ти ли си? Добър ти ден — той се поизправи малко и се загледа някъде оттатък вратата, без да й обръща внимание.
Може пък да не се сети да попита, мислеше си тя, докато разтребваше, бършеше, изтупваше възглавниците и няма какво да се превземаме толкова, изпразваше гърнето. Но замалко не изпищя, когато ръката му се изстреля, сграбчи я за китката и старецът я погледна умолително.
— Само да фърлиш едно око на сандъчето, а Мери? Хайде де, преди да си идеш, а? Щото дочух аз тая нощ някакво подрънкване. Та да не би някой от пустите му крадци да се е намъкнал?
— Да, г-н Щъкачев — отговори Тифани докато си мислеше „Само данесъмтуксамоданесъмтук!“
Тя изтегли сандъка изпод леглото. Нямаше избор.
На усет беше тежък. Тя се изправи и повдигна капака.