Е, как да дойде тук роилникът, с всичките тези вещици?
Тя пак се обърна към Баба Вихронрав.
Баба Вихронрав я нямаше.
Трудно е да намериш вещица насред Изпитанията за Вещици. Тоест, прекалено е лесно да намериш вещица на Изпитанията за Вещици, но е много трудно да намериш точно тази, която търсиш, особено пък ако изведнъж се почувстваш изгубена и ужасно самотна, и усетиш как паниката започва да се разлиства в теб като папрат.
Повечето по-възрастни вещици бяха насядали на маси от дъски сложени на дървени магарета посред една голяма оградена с въжета поляна. Всичките пиеха чай. Островърхи шапки се поклащаха, докато езиците им мелеха ли мелеха. Изглежда всяка жена беше в състояние едновременно да говори и да слуша всички останали, която дарба впрочем не е ограничена само до вещиците. Няма как да търсиш там възрастна жена в черно, с островърха шапка.
Слънцето вече се беше вдигнало доста високо. Поляната се пълнеше с народ. Откъм далечния край кръжаха за кацане още вещици, и все повече хора нахлуваха през портата. Вдигаше се страшен шум.
Накъдето и да се обърнеше Тифани, щъкаха черни шапки.
Тя се провираше през навалицата отчаяно търсейки поне едно приятелско лице, примерно мис Тик, г-ца Здравомислова или Петулия. Или, в краен случай, поне някое неприятелско лице, дори и да е г-жа Уховрътски.
Мъчеше се да не мисли. Да не мисли, колко е изплашена и самотна в тази огромна тълпа, и че там горе, на баира, невидимият роилник знаеше това, защото мъничка частица от него беше нейна.
Тя долови, как роилникът се размърда. Как се задвижи.
Тифани се запрепъва през някаква сурия бърборещи вещици с едни такива резки и неприятни гласове. Чувстваше се като, че слънчасала. Виеше й се свят.
Интересен факт относно роилниците, — поде един писклив глас някъде от дъното на главата й — е, че от всички възможни хищници, по ловните си навици, те наподобяват именно обикновената акула…
— Не ми трябва лекция, г-н Суетон — измърмори Тифани. — Изобщо нямате работа в главата ми!
Но паметта на Чувствителиян Суетон не беше обръщала много внимание на другите хора и докато е бил жив, та от къде на къде ще почне сега. Той си караше все така със самодоволния си писък: с това, че след като веднъж избере плячката си, той напълно пренебрегва всички други атрактивни цели…
Роилникът беше откъм отсрещната страна на полето на Изпитанията и можеше да види, как нещо наистина иде. Преминаваше през тълпата като вятър през трева. Напредването му можеше да се види по хората. Някои припадаха, други изпищяваха и се обръщаха, някои побягваха. Вещици спираха бръщолевенето си, столове се катурваха и се занадигаха крясъци. Той обаче не нападаше никого. Интересуваше го само Тифани.
Като акула, помисли си Тифани. Убиецът от морето, където ставаха все лоши неща.
Тифани заотстъпва, обзета от паника. Заблъскаха я някакви вещици забързани към суматохата, а тя им викна:
— Не можете да го спрете! Не знаете какво е то! Вие само ще размахвате срещу му бляскавите си пръчки, а то ще си идва ли идва! Няма да спре!
Тя бръкна в джобовете си и докосна късметлийския камък. И канапа. И парчето тебешир.
Ако това беше някоя приказка, помисли си горчиво тя, щях да вярвам в сърцето си, да следвам звездата си и други такива неща и всичко щеше да се оправи от лъскавата МагиКа. Но никога не си посред приказка, когато ти дотрябва.
Приказка, приказка, приказка…
Третото желание. Третото Желание. Най-важно е третото желание.