— Така че сблъсък с някакъв метален предмет е напълно възможен?
— Да.
— А с метеор?
— Да, това е друга възможност, която Вандънбърг поддържа. Рядко явление. Най-вероятно да е метеор.
— Имало ли е метеоритни дъждове тези дни?
— Не, но това не изключва възможността за сблъскване с единичен метеор.
— Има и още една възможност — каза Ливит, след като се изкашля.
Стоун се намръщи. Той знаеше, че Ливит има въображение, но това беше и предимство, и недостатък. Понякога той поразяваше и въодушевяваше хората със своите приумици, а друг път само ги раздразваше.
— Пресилено е да се мисли, че спътникът е попаднал на някое извънземно тяло — подзе Стоун, — по-скоро…
— Съгласен съм — прекъсна го Ливит, — наистина е съвсем пресилено, още повече, че няма никакво доказателство за това. Но ние все пак не трябва да изключваме и тази възможност.
Чу се гонг и същият страстен женски глас, който Хол вече знаеше, че принадлежи на бабата от Омаха, ги призова:
— Можете да минете на следващия етаж, господа.
XIII. ПЕТИ ЕТАЖ
Петият етаж беше боядисан в светлосиньо и всички носеха сини униформи. Бъртън взе да обяснява на Хол:
— Този етаж е като останалите — едно колело, съставено от концентрични окръжности. Сега сме от най-външната му страна. Тук живеем и работим. Кафене, спални, всичко е тук. А вътре, съвсем изолирано, е централното ядро. Там именно са спътникът и двамата оживели.
— И са напълно изолирани от нас, така ли?
— Да.
— Тогава как ще ги видим?
— Използвали ли сте някога защитна камера с ръкавици?
Хол поклати отрицателно глава
Бъртън му обясни, че това са големи кабини с прозрачни стени за работа със стерилни материали. Снабдени са с процепи и херметични ръкавици. За да се работи с онова, което е вътре в тях, трябва да се сложат ръкавиците така, че нищо да не се докосва с ръце.
— Ние отидохме и по-далече — добави той, — конструирахме и стаи на принципа на камерите. Но вместо ръкавици, човек трябва да си облече цял костюм. Ще видите какво имам предвид.
Те продължиха по извития коридор и спряха пред стая с надпис: ГЛАВЕН КОНТРОЛ. Ливит и Стоун бяха вече там и тихо работеха. Стаята беше тясна и натъпкана догоре с електронна апаратура. Едната стена беше стъклена и се виждаше съседната стая.
През стъклото Хол с интерес наблюдаваше как някакви механични ръце придвижваха капсулата до една маса, за да я поставят там. Той не беше виждал спътник преди и сега гледаше с интерес. Стори му се доста малък. На дължина не повече от метър — единият му край беше обгорен и почернял при влизането в по-плътните слоеве на акмосферата.
Под ръководството на Стоун механичните ръце отвориха един лопаткообразен отвор, за да покажат вътрешността.
— Ето — каза Стоун, като си махна ръцете от командните ръчки. Те приличаха на боксове. Работещият пъхаше пръстите си в тях и механичните ръце повтаряха всяко негово движение.
— Следващата ни стъпка — продължи Стоун — е да определим дали все още има нещо в капсулата с биологична активност. Някакви предложения?
— Плъх — обади се Ливит. — Черен норвежки плъх.
Всъщност черният норвежки плъх изобщо не беше черен. Името просто обозначаваше породата животни за лабораторни цели, може би най-известната в науката. Някога, разбира се, той е бил и черен, и норвежки, но годините на подбор го бяха направили малък, бял и кротък. Биологичният взрив породи необходимост от генетично еднообразни животни. През последните тридесет години по изкуствен път се създадоха над хиляда „чисти“ породи. Норвежкият черен плъх беше такава порода, че ако някой учен, независимо в коя част на земята правеше експеримент с него, той можеше да бъде уверен, че този експеримент може да се повтори или да се обогати от друг учен, който ще разполага със съвсем същите организми.
— Ще направим опита и с резус7 — каза Бъртън. — Рано или късно ще трябва да преминем и на примати.
Всички се съгласиха. Програмата предвиждаше опити с по-висши видове маймуни и с по-малки и по-евтини животни. Маймуната беше много трудно за работа животно — приматите бяха враждебни, пъргави и съобразителни, но най-трудни за учените бяха южноамериканските маймуни, защото имаха опашки, които използваха за хващане. За да бият инжекция на такава маймуна, трябваше трима-четирима асистенти да я държат — иначе с опашката тя грабваше спринцовката и я хвърляше в другия край на лабораторията.