— Не точно това — уточни лекарят: — искам да ги сравните с моите.
Допълвайки думите с действия, той извади от вътрешния джоб на сакото си една писалка и капна няколко капки мастило върху масата, след което натопи един по един своите пръсти и положи отпечатъците от тях върху чист лист от своя бележник.
Малдън прибра листа и погледна Елиът право в очите.
— Макар да не разбирам логиката на всичко това, ще направя каквото е необходимо, защото аз също имам доверие в теб.
Лекарят кимна мълчаливо, което в случая бе начин да благодари на полицая. Що се отнася до Мат, той се реши най-сетне да зададе още един въпрос:
— А много ли време ще Ви отнеме да сравните двете серии отпечатъци?
— Ще се заема с тях още щом пристигна в участъка — увери го Малдън. — Тъй като са много добри, надявам се да получа резултатите доста бързо.
Елиът придружи двамата полицаи до тротоара. Докато Дъглас отиваше да докара колата, Малдън му обеща:
— Ще ти се обадя веднага щом свърша.
После, след миг на колебание, попита:
— Апропо, още ли сте заедно с твоята бразилка, хубавата Илена?
— Още — отвърна Елиът, изненадан донякъде от подобен въпрос. — Между нея и мен има…
Леко позасрамен, той не завърши изречението си, но Малдън бе схванал същината.
— Разбирам — каза той, навеждайки глава. — Когато някой влезе в твоето сърце, той остава там завинаги…
Елиът погледна с вълнение стария полицай, който бавно се отдалечаваше. Той знаеше, че вече няколко години той бе опората на жена си в непосилната и предварително загубена битка срещу болестта на Алцхаймер.
И че гонгът на последния рунд с нея щеше съвсем скоро да прозвучи.
Бе станало три часът призори, но на Елиът не му се спеше. Той бе откарал Мат у дома и бе прибрал своята Костенурка. На връщане отби до една бензиностанция на „Маркет стрийт“. Потънал в своите мисли, той механично пълнеше своя резервоар, когато една беззъба жена започна да вика по него. Тя тикаше пред себе си количка, пълна с всевъзможни партакеши, и изглеждаше пияна или дрогирана. Без никакъв повод това човешко подобие изля върху него порой псувни, но той не й обърна внимание. Два дни месечно работеше като доброволец в Свободна клиника — общинска болница за лечение на хора в тежко социално положение — и знаеше, че през нощта градът променя своя лик. В туристическите пътеводители и във филмите Сан Франциско бе винаги представян откъм своята най-привлекателна страна с живописните си квартали, с човешките си размери и с многобройните си зелени пространства. Непрекъснато се напомняше, че градът бе символът на революцията на хипитата. И наистина „Фриско“ бе преживял своя звезден час преди десет години, когато, следвайки проправената от Джанис Джоплин и Джими Хендрикс пъртина, хиляди „деца на цветята“ бяха дошли да се настанят във викторианските къщи на „Хейт-Ашбъри“10.
Но Лятото на Любовта11 отдавна бе отминало. Движението на хипитата малко по малко бе угаснало, подкопано от своите крайности. Джоплин и Хендрикс бяха мъртви, успели да поживеят на този свят едва по двадесет и седем години: Джими — натъпкан със сънотворни и задавил се при опита да повърне съдържанието на стомаха си; Перлата — взривена от страховита свръхдоза хероин.
В края на тази 1976 г, свободната любов и животът в комуна вече не интересуваше почти никого. Много неща, но най-вече дрогата бе предизвикала невероятни опустошения. Набедени, че отварят духа и освобождават личността от нейните задръжки, ЛСД, метедринът и хероинът предизвикваха тежка зависимост, преди да убият морално и физически. В клиниката Елиът бе свидетел на страшните последствия: свръхдози, хепатити, предизвикани от мръсни игли, пневмонии, „лоши пътувания“12, завършващи трагично със скачане през прозореца.
Към това се прибавяше и проблемът на ветераните от Виетнам, някои от които се вливаха във все по-многобройните редици на бездомниците. Американските войски се бяха оттеглили от Сайгон преди около една година и множество бивши войници, травматизирани от преживяното „там“, се лашкаха между мизерния живот в крайните квартали и пълното изключване от обществото.
Елиът плати за налетия бензин и прекоси града с отворени прозорци, преосмисляйки за пореден път тази невероятна среща, която се бе състояла по-рано вечерта. Откакто се бяха разделили с Мат, той отново се бе почувствал самотен и обезоръжен. Защото нямаше как да не признае: всичко, което този човек бе казал, отразяваше самата истина — от побоищата, които му бе устройвал неговият баща, до чувството за вина, което бе изпитал при самоубийството на майка му.
10
Квартал в Сан Франциско, превърнал се в епицентър на хипи движението в САЩ през 60-те години на XX век.
11
„Лятото на Любовта“ — лятото на 1967 г., когато повече от 100 000 младежи се събират в квартала „Хейт-Ашбъри“ (Сан Франциско) в знак на културен и политически бунт, съпроводен с алтернативна музика, приемане на психотропни вещества, разюздана сексуална свобода, нови видове творческо себеизразяване, политически лозунги.
12
„Лошо пътуване“ (Bad Trip) — загуба на всякакво чувство за време, място и личност при употреба на някои психотропни вещества (най-вече ЛСД), придружена с поток застрашаващи личността халюцинации, които съзнанието приема за реални и върху които то няма никакъв контрол. При предизвиканата от това паника често се стига до фатални последици.