Елиът я познаваше от болницата, където преди около шест месеца бе оперирал нейния син от бъбречна малформация. Оттогава насетне редовно преглеждаше бебето, малчуган с китайски произход, който Кристина отглеждаше заедно с приятелката си Лейла, медицинска сестра, работеща в отделението на Елиът. Още по време на първата им среща той бе привлечен от свободата на това момиче, което притежаваше диплом от Калифорнийския университет в Бъркли, специалист по азиатски цивилизации, но което бе предпочело да отвори свое ателие за татуировки, вместо да стане университетски преподавател. Кристина водеше своя живот, както тя го разбираше, и изобщо не прикриваше своята хомосексуалност. Наистина в Сан Франциско това не създаваше проблеми никому: от няколко години гейовете бяха изместили хипитата като група, символизираща града. Привлечени от търпимостта на неговите граждани, десетки хиляди хомосексуалисти масирано се бяха настанили в кварталите „Кастро“ и „Нои Вали“16.
— Дайте ми само две минути, и цялата съм Ваша — каза му тя, канейки го да седне.
Лекарят се настани в един фотьойл редом с някакъв южноамерикански травестит, комуто пробиваха ушната мида. Леко притеснен, Елиът попита може ли да използва телефона, и се обади на Мат, за да го осведоми за последните събития. Когато му съобщи резултата от анализите на отпечатъците, неговият приятел не изглеждаше кой знае колко смутен.
— Имай предвид, че никой, освен теб не е виждал този тип — отбеляза той. — Ако искаш да чуеш какво мисля, цялата тази история се е състояла единствено в твоята глава.
— Как така единствено в моята глава! — нервира се Елиът. — А тази запалка Millenium Edition със собствените ми отпечатъци, и тя ли е единствено в моята глава?
— Слушай, старче, тая запалка несъмнено си я купил ти, но просто не си спомняш за този маловажен факт. Ясно като бял ден.
Елиът бе изумен:
— Значи не ми вярваш?
— Не — призна Мат, — и се надявам, че ако и аз някой ден изкукуригам и започна да ти разказвам подобни истории, ти също няма да ми повярваш и ще се помъчиш да ме върнеш към някакво разумно поведение.
— Благодаря ти за подкрепата! — отвърна му неговият приятел.
И тръшна слушалката, крайно недоволен и ядосан.
— Е, докторе, какво да Ви направя? — попита Кристина, канейки го да се настани удобно в креслото. — Какво ще кажете да Ви украся гърба с „Ангелите на Ада“ или пък с един прелестен дракон?
— Нито с едното, нито с другото — каза той, повдигайки ръкава на ризата си. — Всъщност бих искал да ми татуирате малък надпис ето тук, на равнището на рамото.
— Не предпочитате ли нещо по-естетично? — попита го тя, приготвяйки иглата си. — Погледнете тази красота.
Кристина леко разтвори бедрото си, разкривайки татуировката на японски дявол, пленен от каретата на мрежестите й чорапи, който започваше от горната част на бедрото и се губеше в мистерията на нейните интимности.
— Наистина е произведение на изкуството — съгласи се Елиът, — но това не отговаря съвсем на моя стил.
— Жалко, Вие сте готин пич и да Ви кажа, няма нищо по-секси от една хубава татуировка по тялото!
— Не вярвам, че моята приятелка ще бъде на същото мнение.
— Жените често са пълни с изненади.
— Много бих искал да вярвам, че е така.
Той извади писалка от вътрешния джоб на сакото си и надраска няколко думи върху гърба на едно списание.
— Ето какво искам — заяви той, подавайки списанието на Кристина.
Младата жена смръщи вежди:
— Това някакъв кодиран език ли е?
— Да речем, че е лично послание към мой стар приятел.
Кристина провери изправността на иглите в своя дермограф.
— Ще изпитвате лека болка в началото, но после ще Ви мине. Да нямате колебания?
Елиът затвори за миг очи. Можеше ли наистина да съществува взаимодействие между настоящето и бъдещето? Подобно нещо изглеждаше абсурдно, но трябваше да се опита на всяка цена. За да си даде малко кураж, той си представи физиономията на своя двойник тридесет години по-късно, когато получеше неговото послание.
— Никакви колебания — отсече той.
Докато стържещият звук на апарата изпълваше помещението, Кристина изрази своето кредо:
— Тялото е едно от последните пространства на нашата свобода.
16
„Нои Вали“ — квартал в географският център на Сан Франциско. На север граничи с „Кастро“, а на изток — с „Мишън“.