Ама че коледен подарък…
Честно казано, не знаеше много точно как щеше да реагира Мат. Приятелството им, което продължаваше от памтивека, никога не бе преставало дори и за миг. То представляваше някаква странна алхимия, изградена от привързаност, другарство и стеснителност, започнало преди четиридесет години по време на тежък инцидент, който бе останал един от най-решителните мигове в живота му.
Докато караше към северния край на града, Елиът си спомни този ден през далечната 1965 година, когато бе срещнал по едно и също време Мат и… Илена.
Ню Йорк, 1965 год.
Елиът е на 19 години
Средата на зимата е, привечер, мястото е градът, който не спи. Внезапен порой току-що се е излял над Манхатън…
Едно момче с подгизнали дрехи слиза по стълбището, водещо към станцията на метрото. Нарича се Елиът Купър. То е на деветнадесет години и няма много добра представа как би трябвало да устрои живота си. Изминали са два месеца, откакто е прекъснало следването си, за да обиколи Съединените щати. За него това е начин да види страната, да помисли за бъдещето си и да се отдалечи от баща си, който живее в Калифорния.
В същия миг Илена Крус, млада бразилка на осемнадесет години, се връща от зоопарка в Бронкс, където е на стаж през това лято. По този начин тя започва да осъществява мечтата на своя живот: да се занимава с животни. Лека, въздушна, тя пресича улицата, избягвайки локвите и колите, след което влиза в метрото. Носи доброто си настроение като преметнат през рамо сак и усмивката не слиза от устните й.
Елиът се спира за миг пред черния китарист, който озвучава с шапка в краката цялото метро, следвайки доста успешно репертоара на Отис Рединг и призовавайки в тези времена на изострена чувствителност към човешките права за повече уважение към своята общност. Елиът е луд по музиката. За него тя е начин да избяга в своя собствена вселена, далеч от другите. Защо няма доверие в никого ли? Защо няма истински приятели ли? Защо се чувства безполезен ли? Все още не знае защо, но след по-малко от пет минути ще научи, че много често събитията изграждат хората.
Грациозна като пламък, Илена преминава по дългия коридор, водещ към перона. Дъждът е намокрил косите и блузката й с фини презрамки. Понякога за част от секундата някои минувачи, без дори да усетят, почти се изгубват в нейните яснозелени очи. Тя има дарба за тези неща: привлича хората и им вдъхва доверие.
Часът е 17 и 11 минути, когато композицията влиза в гарата. Денят е делничен, часът — съвсем близо до края на работното време за много офиси и учреждения. Станцията гъмжи от хора. Елиът се провира по протежение на перона, за да се качи в някой от челните вагони, когато изведнъж, това момиче…
Тя просто го бе докоснала мимоходом. Това не бе нищо, просто едно докосване, един поглед, едно присъствие. И светът се бе размазал пред него… Защо ли се бе появил този световъртеж, това замиране на сърцето, това усещане за празнота в стомаха? Защо ли бе възникнало впечатлението, че никой никога преди не го е поглеждал по този начин?
Илена отначало е поласкана, че е предизвикала такъв интерес от страна на едно толкова хубаво момче. После се смущава, без да знае точно защо. Тя е мокра; поти се. Оправя презрамката, която е увиснала покрай ръката й, после извръща поглед, за да избегне въздействието на очите му. Защо ли това впечатление, че някаква опасност плава във въздуха?
Елиът се е придвижил по перона, за да се качи във втория вагон. Но Илена избира третия.
Младият човек се поколебава, после, привлечен като от магнит, разблъсква тълпата и се пъха във вагона точно преди вратите да се затворят.
Третият вагон, не вторият…
Ето на какво понякога се дължи нечия съдба: на един по-продължителен поглед, на едно потрепване на клепките, на едно леко приплъзване на презрамката…
Композицията потегля. Тя е седнала на една от малкото празни седалки и го забелязва на другия край на вагона. Надява се и същевременно се бои, че той ще дойде да я заговори. Почти болезнено усеща как сърцето думка в гърдите й.
Той не я изпуска от поглед и се опитва да се придвижи към задната част на вагона. Пита се как да я заговори, търси нещо забавно, но нищо не му идва на ум. Не, няма да успее. Никога не е бил много силен по тази част. И после, едно такова момиче няма как да се заинтересува от него. Изчезвай, Елиът, прекалено е хубава за тебе. Престани да се правиш на филмов герой.