— Не умирай! — крещи той на ранения.
През целия си живот впоследствие ще се пита как е успял да изкриви железния прът, за да освободи момчето и да го издърпа към себе си. Но това е истина, той успя! Сега го вдига, подлага рамо под тялото му и напуска този вагон на мрачината и смъртта.
Следвайки Илена, скача от вагона и тръгва подир нея по релсите в тунела. Пред тях мъж с откъсната ръка върви, залитайки, и на няколко пъти едва не се строполява на земята. Елиът усеща как топла течност залива лицето му. Това е кръвта на ранения, когото носи на гърба си. Елиът не знае какво да направи, за да спре кръвотечението. Спира за няколко секунди, разкъсва ризата си, смачква я на топка и с цялата сила, на която е способен, притиска тази импровизирана превръзка, за да спре притока на кръв.
В главата му всичко се обърква. Чувства как всичките му сили го напускат, сякаш момчето, което носи на гърба си, тежи цял тон, но знае, че трябва да забрави за собствената си болка. За да се справи с този проблем, решава да насочи съзнанието си към нещо успокоително.
Тогава се заглежда в момичето, което върви пред него. Двамата всъщност не са разменили и дума, но вече са свързани от нещо. Оставя се тя да го води, убеден, че нищо не може да му се случи. Без нея дали нямаше да се е качил на погрешния вагон — този, в който избухна взривът?
Не след дълго забелязват светлина в края на тунела: това е гарата. Не повече от няколко метра, но те са най-трудните. Елиът вече не чува нищо, всеки миг ще се строполи…
Ето че един пожарникар се приближава и поема ранения, за да го положи на носилка.
Освободен най-сетне от тежестта, той се обръща към Илена.
И пада в безсъзнание.
В същия миг в отровните вътрешности на тунела разкъсаният от взрива вагон продължава да гори, за да се превърне не след дълго в димящ метален скелет.
В един от вагоните, над разкривената от горещината скамейка, се намира една книга, която пламъците започват да поглъщат, но в която все още би могла да се прочете странната фраза:
Вие сте Вашето собствено убежище.
Друго такова не съществува.
Вие не можете да спасите някого другиго.
Вие можете да спасите единствено себе си.21
Когато няколко часа по-късно Елиът отваря очи, оказва се, че лежи върху болнично легло. Утро е. Голяма превръзка стяга рамото му и остра болка се излъчва откъм вратните му прешлени. Седнало до него, момичето от метрото бди мълчаливо над него.
— Как си? — пита го тя, навеждайки се над него.
Той кима и прави опит да се изправи, но иглата за вливане на медикаменти, забодена във вената на ръката, ограничава движенията му.
— Не мърдай, ей сега ще те наглася.
Илена натиска копче отстрани на леглото и цялата му горна част бавно започва да се изправя.
От висока поставка в ъгъла на помещението черно-бял телевизор възпроизвежда картина от царящата в Манхатън дезорганизация. Телевизионен коментатор пояснява:
Ню Йорк преживя най-тежката авария в електроснабдяването за цялата история на своето съществуване. В 17.16 ч на 9 ноември 1965 год, всички светлини изгаснаха в Онтарио и по цялото източно крайбрежие на Съединените щати, за да бъдат възстановени едва десетина часа по-късно. Хипотезата за саботаж бързо отпадна, тъй като стана ясно, че е възникнала авария в преносната система от електроцентралата на Ниагарския водопад…
Следват картините и коментарите за взрива в метрото, който журналистът приписва на прекъсването в електроснабдяването. Изобщо не се говори за бомба или атентат, въпреки че страната преминава през труден период: преди две години бе убит Кенеди, предишното лято расовите бунтове в Лос Анджелис доведоха до десетки убити. Но най-вече американците започват да изпращат все по-многобройни свои войски във Виетнам, предизвиквайки опозиционни движения в студентските среди, където възникват групички от активисти, чиято съпротива възприема понякога твърде насилнически форми.
Илена завърта друго копче, за да угаси телевизора.
— Той мъртъв ли е? — пита Елиът след известно време.
— Кой?
— Момчето, което се опитах да спася, мъртво ли е?
— Мисля, че лекарите точно се канят да го оперират. Знаеш ли — обяснява тя, стараейки се с всички сили да не избухне в плач, — той беше в много тежко състояние…