Стомахът на Елиът се бе свил на топка и в продължение на няколко минути той остана неподвижен на стола, почти нокаутиран от непозволения удар, който съдбата му бе нанесла току-що. После прегледа броя на вестника от следващия ден, знаейки предварително какво ще прочете.
За съжаление в болница „Ленъкс“ не можа да се случи чудо. Илена Крус, младата жена, която завчера се бе хвърлила от Голдън Гейт, почина вчера привечер вследствие на получените многобройни вътрешни травми (вж. вчерашния брой на Кроникъл).
Тази нова смърт за пореден път подновява дебата за необходимостта на моста да бъде инсталирана предпазна ограда — мярка, която Съветът за поддръжка и експлоатация на Голдън Гейт продължава да отказва.
Елиът излезе напълно съкрушен от сградата на местния вестник. В продължение на повече от час колата му бе останала, паркирана във втора паралелна колона, без да бъде вдигната от вездесъщите „паяци“. Доста нещастна утеха. Седна зад волана и се насочи към болница „Ленъкс“.
Имаше още нещо, което трябваше да прегледа на всяка цена.
Сан Франциско, 25 декември 1976 год.
Елиът е на 30 години
20 ч. 23 мин.
С опънати до скъсване нерви Елиът чакаше Илена да излезе от операционния блок. Тъй като не беше дежурен, не бяха пожелали той да бъде опериращият лекар. Пък и съзнавайки, че същия ден бе поел огромна доза хероин, той не бе настоял.
Медицинската равносметка бе катастрофална: фрактури на двата крака и двете стъпала, изкълчване на ханша и рамото, травматизъм на гръдния кош… Ударът е бил толкова силен, че бе причинил счупване и на таза, предизвиквайки тежки увреждания на съответните органи. Лекарите се опасяваха от наранявания на бъбреците и далака, докато вагинално кръвотечение подсказваше разкъсване на червата или на пикочните пътища.
Понеже не го сдържаше на едно място, той обикаляше възбудено из фоайето, връщайки се час по час пред стъклените врати, които го отделяха от хирургическата зала. Бе видял вече достатъчно, за да не храни излишни илюзии.
Самият той често бе заставал зад операционната маса в опит да върне живота на пациенти с политравми23 и трябваше да бъде реалист: на този етап шансовете за летален изход бяха по-големи от шансовете за оцеляване. Без да се има предвид, че подобни удари обикновено предизвикваха увреждания на гръбначния стълб и на гръбначния мозък. Наранявания, които в повечето случаи ви оставят изцяло или частично парализиран…
За миг образът на Илена, напълно парализирана и закотвена в инвалидна количка, премина като светкавица през съзнанието му и се наложи върху другия образ — на изящната гъвкава плувкиня, на младата жена, която до вчера се гмуркаше и плуваше редом с делфините.
И всичко това бе заради него! Той и двойникът му бяха решили, че са спасили Илена, но всичко, което бяха сторили, бе да отложат неминуемата съдба с няколко часа. Вместо да умре, удавена от разбесняла се косатка, Илена се бе самоубила, хвърляйки се от огромния мост. Каква прелест!
Бяха се опитали да измамят съдбата, но съдбата се бе оказала по-силна.
Сан Франциско, 25 септември 2006 год.
Елиът е на 60 години
22 ч. 59 мин.
Дъждът плющеше върху болница „Ленъкс“.
На третият подземен етаж, под светлината на дразнеща неонова лампа, Елиът разлистваше старите архиви с тридесетгодишна давност, търсейки медицинското досие на Илена.
Залата бе изпълнена с редици от метални стелажи, които се огъваха под тежестта на папките. В онази далечна епоха всички документи би трябвало да са подредени по ясна и добре подредена система, но днес цялото помещение не бе нищо друго, освен един гигантски бардак. Месеците, годините, отделенията: всичко бе объркано, разхвърляно, разпиляно.
Отваряйки трескаво всеки класьор и всяко досие, Елиът се опитваше да придаде някакъв смисъл на всичко онова, което бе преживял от три месеца насам. В началото наивно бе повярвал, че е по силите му да промени съдбата, и тя сега му бе припомнила за себе си. Защото отдавна би трябвало да си е дал ясна сметка: свободната воля, способността да въздействаш върху собствената си участ, не е нищо друго, освен глупава илюзия. Истината е, че нашето съществуване е програмирано и е безполезно да воюваш срещу този факт. Някои събития са неизбежни и часът на смъртта е едно от тях. Бъдещето не се гради последователно и постепенно. В основни линии човешкият път е вече прокаран и единственото решение, което можеш да вземеш, е да поемеш по него. Всичко — и миналото, и настоящето, и бъдещето — са излети в един неразделим слитък, отговарящ на страховитото название „орис“.
23
Политравма: едновременно нараняване на много органи вследствие на един и същи инцидент. — Б.а.