Но ако всичко е отдавна написано, кой държи писалката? Някаква висша сила? Някой Бог? Но защо? С каква цел?
Знаейки много добре, че никога не би получил отговор на този въпрос, Елиът се съсредоточи върху своето търсене и след час напрегнато ровене вече държеше в ръката си това, което му трябваше.
Приемният картон на Илена не бе изчезнал, но белезите на времето бяха направили неговото съдържание почти нечетимо. Печатните букви бяха избледнели, а влагата бе залепила някои страници една за друга. Елиът трескаво приближи страниците до неоновата тръба и успя да разчете най-важните части от документа.
Уврежданията на Илена бяха още по-жестоки, отколкото си ги бе представял, но противно на това, което бе прочел във вестника, Илена не бе починала от многобройните си вътрешни травми, а вследствие на спешна операция за премахването на мозъчен кръвоизлив.
Погледна името на лекаря, който я бе оперирал: д-р Мичъл.
Спомняше си го: Роджър Мичъл бе добър хирург, но…
Защо аз лично не съм осъществил тази операция?
Изненада се също така от отсъствието на данни от скенера. Анализирайки всички тези данни, успя да възстанови това, което по всяка вероятност се бе случило. Някъде около четири часа сутринта медицинска сестра бе съобщила за нарушения в движението на зениците, което издаваше наличието на хематом в черепната кутия. Подложили я бяха на спешна операция, но без успех.
Хематомът бе дълбок и на лошо място, усложнен от наличието на рана в един от венозните синуси, който нямаше как да бъде установен без преглед на скенер. Изключително деликатна операция, осъществена по спешност на една пациентка с дихателна недостатъчност и твърде нисък коефициент по скалата Глазгоу24.
Дори най-добрият хирург не би могъл да я спаси.
Освен може би, ако операцията бъде извършена малко по-рано…
Последна информация, която привлече вниманието му: часът на смъртта.
04 ч. 26 мин.
Нямаше как да не погледне часовника си.
Все още не бе настъпила полунощ.
Сан Франциско, 26 декември 1976 год.
Елиът е на 30 години
00 ч. 23 мин.
— Извадих й далака и заших част от червата — обясни д-р Роджър Мичъл на своя млад колега.
За пръв път Елиът с ужас се бе озовал от другата страна — тази на пациентите и техните близки.
— Бъбреците? — попита той.
— Не са чак толкова зле. Безпокоя се обаче от дихателната система: много от ребрата й са фрактурирани поне на две места.
Елиът знаеше какво означаваше това сведение. Подобни счупвания рязко увеличаваха рисковете от пневмоторакс, хемоторакс или дихателна недостатъчност.
— Увреждания по прешлените?
— Много рано е да кажем с точност. Може би по гръбначния стълб… Както знаеш, в този случай важи правилото всичко или нищо: може нещата да се окажат положит…
— … така може да свърши с окончателна парализа — заключи вместо него Елиът.
Мичъл леко се намръщи.
— Трябва да изчакаме. Засега не можем да направим кой знае какво.
— Няма ли да я закараш на скенер?
— Не тази вечер, имаме проблеми със софтуера: от тази сутрин програмата непрекъснато забива и трябва отново да я рестартираме. И после — пак същото…
— Мамка му мръсна! — изкрещя Елиът и стовари юмрука си върху вратата.
— Успокой се, Елиът. Сложихме я под усилено наблюдение. Една сестра ще минава на всеки четвърт час. Както и да го гледаш…
Той се канеше да каже нещо, но се сдържа.
— Както и да го гледаш? — попита Елиът, за да го накара да си довърши изречението.
— Единственото, което бихме могли да направим на този етап, е да се молим. Да се молим да не се налага да я отваряме пак твърде скоро, защото в това състояние тя няма да издържи.
Сан Франциско, 26 декември 2006 год.
Елиът е на 60 години
24
Скала за измерване на коматозно състояние (Glasgow Coma Scale или GCS) — неврологична скала, целяща да даде надежден и обективен начин за установяване степените на съзнание, в което се намира даден пациент. Колкото по-ниски са степените й, толкова по-дълбока е комата на пациента.