Това тя ли е? — пита се той, доста разтревожен. — По всяка вероятност е тя. Всичко съвпада. В крайна сметка неговият двойник никога не е уточнявал, че жената трябва да е италианка… Оглежда я внимателно, докато тя си поръчва чаша валполичела25. Типична за осемдесетте години хубост: дълги крака, пищни форми, руси коси с много обем, стил „работеща жена“.
Когато им поднасят аперитива, те вече са преминали етапа на представянето и разговорът се завърта около „героите“ на нова Америка: Рейгън, Майкъл Джексън, Спилбърг, Карл Люис… Елиът е включил на автопилот. Поддържа своята роля в разговора, но умът му е другаде.
Странно все пак, не съм си я представял такава…
Някак си не може да си представи, че тази жена ще стане майка на неговата дъщеря! Трудно му е да обясни защо. На пръв поглед всичко й е наред. Освен че говори глупости, че мненията й по всички въпроси са предвидими, че е републиканка, че — ако говорим с лексикални термини — винаги би предпочела глагола имам, отколкото съм, и че в погледа й отсъства тази малка искрица, този допълнителен блясък, наречен очарование.
Да, но ето: ако не бе срещнал своя двойник, никога не би предположил, че този флирт ще приключи с раждане!
И въпреки всичко много странно, че съм се оставил да ме подведе бръщолевенето на тази жена…
Разбира се, след няколко часа глуповато дърдорене би могла да се очертае и перспективата за нощ, изпълнена със секс, но и тогава, въпреки неоспоримите предимства на Памела, Елиът не бе сигурен, че това непременно ще бъде кой знае какво удоволствие.
Вечерята продължи в ритъма на поднасяните специалитети: pasta e fasoi, ризото Амароне, телешко филе с таледжо26, всичко това щедро поръсено с прекрасно червено бардолино.
На площада уличните лампи вече осветяват Палацо Барбиери — сградата на днешното кметство, — както и широкия павиран тротоар, където въпреки късния час се разхожда разноцветна и шумна тълпа веронци.
Елиът иска сметката, но тъй като тя се бави, решава да я плати направо на ресторантския бар. Докато оберкелнерът смята колоните с цифри, вади цигара от джоба си и я поднася към устните си. В мига, в който се готви да щракне запалката си, едно пламъче обгаря върха на цигарата му.
— Биваше си го Вашето изказване тази сутрин, докторе.
Елиът вдига очи към своята събеседничка: жена на тридесетина години, седнала на висока табуретка пред чаша бяло вино.
— И Вие ли сте на конгреса?
— Джулия Батистини — представя се тя, подавайки му ръка. — Хирург от Милано.
Тя има зелени очи и необикновени рижи коси, в които няма нищо италианско.
Погледът на Джулия се кръстосва с неговия и той забелязва в очите й малкия брилянт, който напразно бе търсил у Памела: очарованието.
С голямо облекчение разбира, че именно тази жена, а не другата, ще стане майка на неговата дъщеря!
— Би ми било приятно да си побъбря и повече с Вас — започва Джулия, — но…
— Но какво?
Тя посочва с поглед към терасата:
— Струва ми се, че Вашата приятелка Ви очаква…
— Струва ми се, че тя не е моята приятелка.
На устните й грейва едва забележима усмивка — скромният триумф на жената, готова да се бори със своята съперница.
В такъв случай…
1986 год.
Елиът е на 40 години
Сан Франциско, 5 часът сутринта. Отвратителен звън на телефона и разговор с Европа без оглед на каквито и да било правила за часовата разлика. Женски глас с италиански акцент, опитващ се да го изненада с нещо, което отдавна му е добре известно.
Елиът грабва самолета за Милано, скача в първото такси на път за болницата, изкачва пеша четири етажа, чука на вратата на стая 466: здрасти, Джулия, здрасти, нов кавалере на Джулия, здрасти, докторе, здрасти, сестро.
Най-сетне се приближава до люлката. Бебетата са му нещо познато, вижда ги всеки ден в болницата, но това тук е различно. Това е неговото бебе. Отначало се бои, че няма да почувства нищо, но после то отваря очи, поглежда го и с едно примигване на клепачите го привързва към себе си до края на живота.
Навън февруари е в силата си — сняг, студ, задръстване, автомобилни клаксони, „карай, бе, педераст“, замърсяване. В тази стая обаче всичко е само топлина и доброта.
26
Pasta e fasoi — ястие от вид макарони (паста), бял боб, сланина и други подправки; ризото Амароне — ориз със ситно нарязано пилешко (или зеленчуци), пармиджано и други подправки, обилно подправено с червено вино амароне; таледжо — вид италианско сирене.