— Добре дошла, Анджи…
1987 год.
И животът отново кипи.
Изведнъж е проблеснал краят на тунела, обърнала се е една страница, върнала се е светлината, която никой не е очаквал.
Едно бебе се е появило вкъщи и всичко е надолу с главата: навсякъде се търкалят биберони, пакети с пелени, адаптирано мляко за двегодишно дете.
Пет месеца — първото зъбче. Още пет месеца — първите самостоятелни крачки.
Всичко, което не е свързано с нея, изглежда смехотворно. 19 октомври, срив на борсите, Черният понеделник, Дау Джонс, който се е сринал с 20 процента.
И какво от това?
1988 год.
Анджи е гладна! Анджи иска бисквитка! Анджи е жадна! Анджи иска кока-кола.
Ето че идва Коледа. Къщата е украсена, в камината приятно пукат цепениците и огънят излъчва своята топлина.
Елиът е взел китарата и се мъчи да налучка мелодията на хита С теб или без теб27, съчинявайки своя неповторима версия.
Легнал върху килима, Нехранимайко бди над цялото домочадие.
А Анджи танцува пред пламъците.
1989 год.
Анджи е на три години. Вече може да изписва своето име с главни букви, чертаейки ги внимателно с огромен флумастер.
24 март, петролният танкер Ексон Валдес претърпява крушение край бреговете на Аляска, изливайки триста хиляди тона суров петрол и предизвиквайки небивало замърсяване. CNN отразява силната реакция на „Грийнпийс“ в лицето на нейния нов говорител: Илена Крус.
През октомври Мстислав Ростропович свири на виолончело върху Берлинската стена, която пада в присъствието на ликуващата тълпа.
По телевизията обясняват, че това е краят на студената война и че занапред хората ще живеят щастливи в един свят, изпълнен с демокрация и пазарна икономика…
1990 год.
Пред киното се вият опашки.
В първата изобилстват семействата и се чуват детски гласчета. Елиът и Анджи чакат да си купят билет за Малката русалка, последния анимационен филм на Уолт Дисни, докато на другата се редят, за да видят Мег Райън в Когато Хари срещна Сали.
Анджи е поуморена и дърпа баща си за ръкава на ризата: знак да я вземе на ръце.
— Внимание, излитаме! — вика той и я подхвърля във въздуха.
Когато вдига момиченцето, Елиът извръща глава и съзира… Мат и Тифани, които стоят на другата опашка. Размяна на погледи, която трае половин секунда, но която протича като че ли на забавен каданс. Елиът усеща как сърцето му спира да бие. Изминали са почти петнадесет години, откакто двамата не са разменили и дума. Тифани гледа Анджи с тъжна усмивка, след което извръща глава. После двете „двойки“ влизат в различни зали на киното.
Времето за обяснение все още не е дошло.
Но един ден, може би…
1991 год.
Елиът и Анджи са се впуснали в приготвянето на сладки по сложна рецепта. Ослепителна усмивка озарява лицето на малкото момиченце. Цялата й уста е изплескана с червен сироп. Привечер е, въздухът е приятен, прекрасна оранжева светлина се процежда през прозорците на кухнята.
До микровълновата печка работи телевизорът, но звукът му е спрян. Няколко неясни изображения от Кувейт: операцията „Пустинна буря“, първата военна акция на съюзниците срещу Ирак.
По радиото U2 пеят своя хит Mysterious Ways и Анджи акомпанира на Боно и компания, отброявайки такта с дървена шпатула.
Елиът обезсмъртява този миг с помощта на портативната си видеокамера. Той винаги съумява да уреди нещата така, че да прекарва колкото се може повече време с нея, дори в ущърб на своята кариера. Продължава все така да обича професията си, но отказва да направи компромисите, които биха му позволили да се изкачи по-бързо по служебната стълбица. Мнозина други бяха успели да го изпреварят, а той не бе направил нищо, за да ги настигне. Да бъде добър хирург в очите на своите пациенти, това е достатъчно и напълно задоволява самолюбието му.
И после, дъщеря му има предимство пред всичко останало. Сега той разбира своч двойник и всички усилия, които бе положил, за да спаси Илена, без да жертва Анджи. Ала радостта, която изпитва, когато гледа своята дъщеря, понякога се засенчва от смътна тревога. Животът отдавна го е научил, че миговете на щастие обикновено се плащат скъпо и прескъпо, и той е усвоил много добре този урок. От шест години съществованието отново е сладко, но Елиът знае, че всеки миг то може да спре или да се преобърне.