Нерон вдигна лирата си и запя сладкогласно „Плячкосването на Илион“ — песен за разрушението на Троя от гърците. Щеше да спечели съревнованието, разбира се, но точно днес май на никого не се нравеше да слуша песен за опожаряването на велик град.
В бедняшките квартали на хълма Есквилин бдителни граждани и роби тъпчеха с крака случайно попадналите по покривите и балконите въглени, преди те да подпалят нещо. Апостол Петър беше тук поради задълженията си като епископ на Рим. Беше уморен, но упорит, бе понесъл продължилото месеци пътуване на гърба на мулето до Йерусалим и после до Рим от дома си в Антиохия, където също бе епископ. Рим беше тежка задача. Учениците му покръстваха колкото можеха повече роби и освобожденци, но гражданите бяха вражески настроени към християнския култ, както го наричаха. Но Петър имаше малко паство и също като стадо агнета от време на време папството му се нуждаеше от напътствията на кривака на пастира.
Щавачът Корнелий беше станал свещеник на новата църква и домът му беше сред обичайните места за молитва и срещи. Петър стоеше до един от прозорците в стая, пълна с вярващи. Пред прозореца прелетяха искри и Петър се загледа в тях за миг, преди да се върне към папируса в ръката си. Наскоро бе написал послание до верните си последователи и искаше да го чуят от собствените му уста.
— Затова, братя, още повече залягайте да уякчите вашето звание и избор: това като вършите, никога няма да погрешите, защото тъй ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината, що е сега пред вас. Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне, знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви. Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това. Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина. Освен това имаме по-достоверно нещо — пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви[3].
Когато Петър свърши да говори, Корнелий го дръпна в ъгъла до печката и му каза:
— Хубави думи.
— От сърцето ми са — отговори Петър.
— Казваш, че ще оставиш телесната си хижа.
Петър изглеждаше непоколебим. Още искри прелетяха зад прозореца.
— Ще се случи скоро. Пламъците на ада поглъщат Рим и се страхувам, че Нерон ще иска да стовари вината върху нечии плещи.
— Върху нашите. Някои обаче казват, че са лемурите.
— Суеверия — каза Петър.
Корнелий прошепна:
— Познавам един човек, който се кълне, че е видял в останките при Циркус Максимус овъглено тяло. Имало опашка.
Петър повдигна вежда.
— Ако е вярно, тогава злото наистина може би е сред нас.
— Трябва да се махнеш от Рим — настоя Корнелий. — Нека те върнем в Антиохия.
— Не — каза Петър. — Ще остана. Така е писано. Христос страда за мен и сега е мой ред да страдам за Него. Знаеш ли, Корнелий, те не разбират, че като ни убиват, само ни правят по-силни. Елате, приятели, да се опитаме да помогнем на братята си. И ако тук се навърта зло, да се възправим срещу него.
Тигелин задържа пратеника до късно сутринта: знаеше, че Нерон не иска да го занимават с държавни въпроси. Освен това Нерон знаеше за пожара още преди да пламне, нали така? И все пак съобщението от префекта на града трябваше да бъде доставено и след като императорът беше внимателно събуден от личния си секретар Епафродит, грижовен гръцки лемур, му съобщиха, че от Рим са дошли преторианци с важни новини.