— От чисто научно гледище — обясни Пит — очите са врати, зад които човек крие тайните си.
— И кои са дълбоките тъмни сенки, които виждате спотаени в душата ми?
Пит се засмя.
— Джентълменът никога няма да разкрие личните помисли на дамата. — Предложи й цигара, но тя отказа. — Наистина, има нещо общо между очите ни.
— Очите на госпожица Фирие са тъмносини — забеляза Тиди, — а твоите са зелени. Какво общо би могло изобщо да има помежду им?
— Очите на госпожица Фирие, като моите, имат лъчи, които се разпростират от зеницата към ирисите — обясни Пит. — Понякога ги наричат искри. — Той спря, за да запали цигарата си. — От най-авторитетни места знам, че искрите са признак на психическа сила.
— Вие ясновидец ли сте? — попита Кирсти.
— Признавам, че в това отношение съм пълен провал — отвърна Пит. — Винаги губя на покер, защото не успявам да отгатна картите или мислите на противника си. А вие какво ще кажете, госпожице Фирие, умеете ли да отгатвате бъдещето?
През очите й премина сянка.
— Знам съдбата си, затова съм в състояние да я контролирам.
Тъмните засмени очи на Пит не издадоха нищо, когато той се отдаде на духа на вечното преследване. Наведе се през масата, докато между очите им останаха само няколко сантиметра — зеленото се взираше във виолетовото.
— Да разбирам ли, че обикновено получавате онова, което искате?
— Да! — В гласа й не прозвуча и капка колебание.
— Тогава да предположим следното: аз ви казвам, че при никакви обстоятелства няма да се опитам да правя любов с вас.
— Знам какво очаквате да отговоря, майоре. — Лицето й бе обладано от израз на дръзка решителност. — Но ако аз наистина ви желаех и настоявах за вниманието ви, бих започнала буквално да играя за вас. Не, рядко се безпокоя за неща, които не искам. Изцяло бих пренебрегнала празния ви отказ.
Пит продължи, сякаш не усещаше електричеството във въздуха.
— Госпожице Фирие, нямах представа, че сте такова пиленце.
Тя го погледна с неразбиране:
— Пиленце?
— Това е един от изразите за човек, който не иска да рискува — обясни Тиди с език като бръснач, покрит с няколко слоя захар.
Адмирал Сандекър прочисти гърлото си. Замисли се какво ли би станало, ако разговорът продължеше така.
— Не виждам никаква причина старец като мен да седи тук и да слуша целия ви приятен разговор, докато умира от глад. Особено при положение, че само на десетина крачки от мен се намират няколко квадратни метра, отрупани с прекрасна на вид храна и молят за вниманието ни.
— Разбира се, позволете ми да ви представя блюдата от нашия местен бюфет — предложи Кирсти. — Надявам се вкусът на майор Пит към храната да е по-нормален от апетита му за жените.
— Убихте ме! — възкликна Пит. Стана и издърпа стола на Кирсти. — От сега нататък всяко мое движение ще бъде образец за сдържаност.
Различните видове риба, изглежда, нямаха край. Пит преброи над двадесет вида сьомга и почти петнадесет треска. Всички се върнаха на масата с претрупани чинии.
— Виждам, че ви е харесало нашето пушено месо от акула, майоре. — Очите на Кирсти се смееха.
— Слушал съм много за обработката му — отвърна Пит. — Сега най-после имам възможност да го опитам.
Усмивката в прекрасните й очи отстъпи пред изненадата, след като той изяде няколко хапки.
— Сигурен ли сте, че ви е ясно как се приготвя?
— Разбира се — кимна той. — Онези акули, които се ловят в по-студени води, не могат да се ядат пресни, затова се режат на ивици и се заравят в пясъка край брега за двадесет и шест дни, а после се сушат на вятъра.
— Яде се сурово, не знаехте ли? — настояваше Кирсти.
— Че как иначе? — Пит пъхна още един резен в устата си.
— Не си губете времето, като се опитвате да го изненадате, госпожице Фирие. — Сандекър изгледа кисело акулското месо. — Деликатесите са хоби на Дърк. А специалността му е рибата и той е международен експерт по приготвянето й.
— Всъщност е доста добра — успя да смотолеви Пит между две хапки. — Все пак за мене малайският й вариант е с по-приятен вкус. Там опушват месото, като преди това го увиват във водораслото ехидна. Така се получава малко по-сладък вкус от исландския вариант.
— Американците обикновено си поръчват котлет или пиле — подхвърли Кирсти. — Вие сте първият, когото виждам да предпочита риба.