— Именно. Той е причината Фирие изведнъж да не е склонна да си сътрудничи със Съединените щати и с Националната подводна и морска агенция. Този човек не е глупак. След като се ожени за Кирсти Фирие, контролът върху две от най-големите частни корпорации в света ще премине под един покрив. Възможностите му ще станат огромни. Исландия и правителството й са твърде малки и твърде зависими от бъдещия картел Фирие — Рондхайм, за да окажат дори формална съпротива срещу завземане, подкрепено с много пари. После ще бъдат завзети Фароските острови и Гренландия, което ще постави в ръцете на Рондхайм целия Северен Атлантически океан. А след това човек може само да гадае накъде ще се насочат амбициите му.
Сандекър поклати глава.
— Предположенията ти отиват твърде далеч. Кирсти Фирие никога не би се замесила в международната игра за власт.
— Тук тя няма да има избор — отсече Пит. — В браковете имуществото се поема от доминиращата личност.
— Влюбената жена е сляпа. Това ли е мисълта ти?
— Не — отвърна Пит. — Не смятам, че връзката им се опира на любов.
— Сега пък стана експерт по сърдечните въпроси — подигравателно забеляза Сандекър.
— Нямам такива претенции — усмихна се Пит, — сред нас се намира експерт, който има вродена интуиция за тия неща. — Обърна се към Тиди: — Искаш ли да ни дадеш женската си преценка, скъпа?
Тиди кимна:
— Тя е ужасно изплашена от него.
Сандекър я изгледа внимателно.
— Какво искаш да кажеш?
— Просто това, което казах — настоя твърдо Тиди. — Госпожица Фирие се плашеше до смърт от господин Рондхайм. Не забелязахте ли как той я хвана за шията? Сигурна съм, че през следващата седмица тя ще се появява само с високи яки, докато не изчезнат белезите.
— А сигурна ли си, че не си ги измисляш и не преувеличаваш?
Тиди поклати глава.
— Тя едва се сдържа да не изпищи.
Очите на Сандекър изведнъж се изпълниха с враждебност.
— Какъв противен мръсник. — Погледна Пит право в очите: — И ти ли мислиш така?
— Да.
Това увеличи гнева на Сандекър.
— Тогава защо, по дяволите, не го спря?
— Не бих могъл — отвърна Пит. — Така бих навлязъл в друга роля. Рондхайм има всички основания да смята, че съм педераст. И аз искам да продължи да мисли така.
— Надявам се да имаш поне смътна представа за действията си — мрачно измърмори Сандекър. — Както и да е, за съжаление успя да се поставиш на тясно с тия глупости, че си художник. А аз знам от опит, че не можеш да нарисуваш и права линия. Естественото избликване на светлина и цвят — господи!
— Няма да е нужно да рисувам. Тиди ще оправи това заради мен. Виждал съм някои от рисунките й. Доста добри са.
— Аз правя само абстрактни картини — заяви Тиди с измъчено изражение на хубавото си лице. — Никога не съм рисувала пейзажи.
— Излъжи тогава — делово я посъветва Пит. — Направи абстрактен пейзаж. Нашата цел не е да се представяме пред уредника на Лувъра.
— Но нямам никакви материали — проплака Тиди. — Освен това адмиралът и аз се връщаме във Вашингтон вдругиден.
— Току-що отмениха полета ви. — Пит се обърна към Сандекър: — Така ли е, господин адмирал?
Сандекър скръсти ръце и остана замислен няколко секунди.
— Като се вземе предвид какво научихме в последните пет минути, мисля, че най-добре е да останем още няколко дни.
— Промяната на климата ще ви се отрази добре — допусна Пит. — Може дори да излезете на риболов.
Сандекър се вгледа в лицето на Пит.
— Подражания на педерастко поведение, уроци по рисуване, риболовни експедиции. Ще развеселиш ли стареца, като ми обясниш какво се върти в тоя изобретателен твой ум?
Пит вдигна чашата с вода и я изпи наведнъж.
— Черен самолет — прошепна. — Черен самолет, който почива под смъртен воден саван.
IX
Откриха пристан дванадесет към десет часа сутринта и бяха пропуснати през бариерата от висок и мургав пазач на компанията „Фирие“. Сандекър си беше сложил стари смачкани дрехи, увиснала мръсна шапка и носеше рибарска чанта и въдица. Тиди беше със спортни панталони и плетена блуза, наметната с мъжка винтяга. Държеше под едната си ръка скицник, а под другата квадратна чанта; двете си длани топлеше в джобовете на винтягата. Пазачът изгледа продължително Пит, който се мъкнеше последен по кея с почти женствена походка. Ако Сандекър и Тиди приличаха на двама рибари, Пит се носеше като майската кралица. Беше обут с червени велурени ботинки и раирани цветни дочени панталони, така стегнати, че шевовете им всеки момент щяха да се сцепят. Опънатият му лилав пуловер беше препасан с петсантиметров пъстър колан, под яката си имаше жълта кърпа. Очите му мигаха бързо зад чифт широки тъмни очила, а главата му беше покрита от плетена шапка с пискюли. Пазачът зяпна.