— Здрасти, сладур — усмихна му се дяволито Пит. — Готов ли ни е корабът?
Пазачът остана зяпнал, очите му не можеха да възприемат привидението, в което се взираха.
— Хайде, хайде — настоя Пит. — Госпожица Фирие беше любезна да ни предостави един от корабите си. Кой е той? — Пит гледаше втренчено чатала на пазача.
Пазачът се оживи като ритнат, а зашеметеното му изражение бързо се замени от явно отвращение. Без да продума, той ги преведе по кея, спря след тридесетина метра и им посочи блестящ десетметров катер от модела „Крис крафт“.
Пит скочи на борда и изчезна надолу. След минута се върна на кея.
— Не, не, този изобщо не става. Прекалено е обикновен, прекалено показен. За да се твори както трябва, на човек му е нужна творческа атмосфера. — Погледна към другата страна на кея. — Ето там, какво ще кажеш за оня?
Преди пазачът да успее да си отвори устата, Пит пресече кея и скочи на палубата на тринадесетметров рибарски кораб. Огледа го набързо, после подаде глава през един от люковете.
— Този е чудесен. Има характер, невероятна своеобразност. Ще вземем него.
Пазачът се поколеба. Накрая помръдна рамене, което би могло да означава безразличие, кимна и ги остави, като тръгна обратно по кея към входа. Често поглеждаше назад към Пит и клатеше глава.
Когато се беше отдалечил достатъчно, Тиди попита:
— Защо ни е тази мръсна стара черупка? Защо не взехме хубавата яхта?
— Дърк знае какво прави. — Сандекър остави въдицата и рибарската чанта на захабените дъски на палубата и погледна Пит: — Има ли ехолот?
— Флеминг шест на десет, от най-добрите. Свръхчувствителни честоти за откриване на риба на различна дълбочина. — Пит посочи към тесния коридор. — Имаме късмет с това корабче. Нека ви посоча машинното отделение, адмирале.
— Искаш да кажеш, че пренебрегнахме прекрасния „Крис крафт“ само защото няма ехолот? — разочаровано попита Тиди.
— Точно така — отвърна Пит. — Ехолотът ни е единствената надежда да открием черния самолет.
Пит се обърна и преведе Сандекър през коридора към машинното отделение. Застоялият въздух и влажният мирис на масло и трюмна вода изпълниха ноздрите им и затрудниха дишането след резкия преход от кристалночистия въздух горе. Миришеше и на нещо друго. Сандекър погледна Пит въпросително.
— Пари от мазут?
Пит кимна.
— Да огледаме двигателя.
Дизеловият мотор е най-добрият двигател за придвижване на малки кораби, особено на риболовните. Тежък, нискооборотен, но евтин за поддръжка и надежден, той се използва при почти всички работни съдове в морето, които не разчитат на платна, а в случая и при това корабче. Тук имаше два блестящи двигателя „Стърлинг“ от по 420 конски сили с изчезващи към трюма трансмисии, които като двама заспали гиганти само чакаха контактният ключ да ги поведе към дръзки действия.
— За какво, по дяволите, й е нужна такава мощ на тази жалка гемия? — тихо попита Сандекър.
— Освен ако не греша — измърмори Пит, — пазачът се обърка.
— Какво искаш да кажеш?
— На един рафт в главната кабина открих вимпел с изображение на албатрос върху него.
Пит прокара длан по един от входящите клапани на стърлинга — беше достатъчно чист, за да мине и на технически преглед.
— Този кораб принадлежи на Рондхайм, не на Фирие.
Сандекър се замисли за миг.
— Госпожица Фирие ни прати да видим началника на пристана й. По някакви неизвестни причини него го нямаше и пристанът беше оставен на този странен тип с пожълтели от тютюн мустаци. Да се чуди човек дали не е било нарочно.
— Не мисля, че е било — реши Пит. — Рондхайм без съмнение ще ни държи под око, но не сме му дали основания да подозира действията ни — поне засега. Пазачът просто сбърка. Сигурно не са му били дадени изрични разпореждания и той е решил, че ни е позволено да изберем всеки кораб от пристана, така че първоначално естествено ни показа най-добрия. Не сме говорили нищо, с което да подскажем, че бихме избрали този бисер.
— А защо ли е оставен тук? Рондхайм едва ли страда от липса на място в доковете.