После се съвзеха и заобиколиха заплашително Пит.
— Успокой си приятелчетата или ще ти счупя врата — заплаши го Пит, приятно усмихнат.
Механикът, който не можеше да говори заради притисналия гръкляна му ток, бясно размаха двете си ръце. Мъжете се спряха и направиха крачка назад не толкова заради приглушените стонове на приятеля си, колкото заради ледената усмивка върху лицето на Пит.
— Така ви искам — подхвърли Пит. Обърна се, погледна безпомощния механик и повдигна крака си съвсем малко, колкото да му позволи да говори.
— Кажи си сега името, чина и серийния номер. Да ги чуя!
— Сам… Сам Кашман — задавено отвърна той. — Сержант. ВВС 19385628.
— Не беше толкова трудно, нали, Сам? — Пит се наведе и помогна на Кашман да се изправи.
— Извинявайте, сър. Помислих си, че след като така или иначе ще ме изправите пред полевия съд…
— Не си помислил каквото трябва — прекъсна го Пит. — Следващия път си мълчи. Призна вината си, без да е необходимо.
— Ще ме уволните ли?
— Първо, пет пари не давам за страничните ти занимания. А след като не съм на работа във военновъздушната база в Кефлавик, не ме интересуват и нарежданията — а те са съвсем тъпи — на вашия полковник Нейджъл. Ето защо няма за какво да се боиш от мен. От тебе искам само да ми отговориш на няколко прости въпроса. — Пит погледна Кашман в очите и му се усмихна топло. — Какво ще кажеш? Ще ми помогнеш ли?
На лицето на Кашман се изписа истинско благоговение.
— Господи, как бих искал да служа при човек като вас. — Протегна ръка. — Питайте ме, господин майор.
Пит се ръкува с Кашман.
— Първият въпрос — имаш ли навика да отбелязваш с инициалите си съоръженията, които ремонтираш?
— Да, това е нещо като търговската ми марка, така да се каже. Работя съвестно и се гордея с това. А има и практическа полза. Ако съм поправял хидравличното устройство на самолет, който после даде някакъв дефект, ще се знае, че повредата е другаде — не където съм работил. Така се пести време.
— Ремонтирал ли си предното колело на дванадесетместен английски реактив?
Кашман се замисли за миг.
— Да, преди около месец. Един от тези новите модели „Лорълай“ с двойна турбина — страхотна машина.
— В черно ли беше боядисан?
— Не забелязах боята му. Беше тъмно, след един и половина сутринта, когато ме повикаха. — Поклати глава. — Но не беше черен. Сигурен съм.
— Да си спомняш нещо особено или необикновено около този ремонт?
Кашман се изсмя.
— Единственото особено нещо бяха двамата чудаци, летците му. — Предложи на Пит чаша кафе. Пит поклати глава. — Майчице, как бързаха тия типове. Стояха на главата ми и припираха. Ядосаха ме много. Изглежда, бяха кацнали някъде много рязко и бяха скъсали уплътнение в антишоковия цилиндър. Имаха голям късмет, че успях да им намеря резервно в хангарите на BOAC.
— Погледна ли в самия самолет?
— Господи, не. Пазеха вратите, като че ли вътре возеха самия президент.
— Имаш ли някаква представа откъде идваха и накъде отиваха?
— Ни най-малко, бяха от най-мълчаливите типове. Не говореха за нищо друго, освен за ремонта. Трябва да са поели за местен курс обаче. Не отидоха да презаредят. С „Лорълай“ човек не може да стигне особено далеч — особено от Исландия — без пълни резервоари.
— Летецът би трябвало да е подписал ведомостта за ремонта.
— Не. Отказа. Закъснявал и щял да го оправи следващия път. Плати ми обаче. Два пъти повече от тарифата. — Кашман замълча. Опитваше се да проумее какво иска човекът пред него, но лицето на Пит беше недостъпно като каменна статуя. — Какво стои зад тия въпроси, господин майор? Ще ми разкриете ли тайната си?
— Няма тайна — бавно пророни Пит. — Един „Лорълай“ катастрофира преди няколко дни и по нищо, освен по част от предното колело не можеше да се разбере чий е.
— Не са ли го докладвали като изчезнал?
— Нямаше да съм тук, ако беше така.
— Знаех си, че нещо не е наред при тия типове. Затова и сам попълних ведомостта за ремонта.
Пит се наведе и впи поглед в очите на Кашман.
— Каква е ползата от тази ведомост, след като не би могъл да разпознаеш самолета?
По устните на Кашман заигра хитра усмивка.