— Може и да съм селско момче, но не съм съвсем вчерашен. — Изправи се и кимна към една странична врата. — Господин майор, сега ще ви зарадвам.
Отведе Пит в малка опушена канцелария, в която имаше само потрошено бюро с множество следи от изгасени цигари, два стола в същото състояние и огромен метален шкаф за папки. Кашман отиде право до шкафа, издърпа едно чекмедже, порови вътре, намери каквото търсеше и подаде на Пит папка със следи от мазни пръсти.
— Не ви заблуждавах, господин майор, като ви казах, че вън беше прекалено тъмно да видя каквито и да е опознавателни знаци върху самолета. Но доколкото мога да преценя, машината никога не беше боядисвана или пръскана с пистолет. Алуминиевият кожух блестеше като в деня, когато е излязъл от фабриката.
Пит отвори папката и проучи ведомостта. Почеркът на Кашман беше доста нечетлив, но нямаше съмнение в бележката при раздела ОПОЗНАВАТЕЛНИ ЗНАЦИ НА САМОЛЕТА: „Лорълай“ номер VIII-B1608.
— Как го намери? — попита Пит.
— Благодарение на един английски инспектор във фабриката „Лорълай“ — отвърна Кашман, като приседна на края на бюрото. — След като смених уплътнението на предното колело, взех фенерче, за да проверя основните колела да няма и там някаква повреда, и при дясната коса подпора видях поставена зелена табела. Пишеше, че колелата на самолета са прегледани и одобрени от Кларънс Девъншир от компанията „Лорълай“. На табелата беше отбелязан и серийният номер на самолета.
Пит хвърли папката на бюрото.
— Сержант Кашман! — рязко каза той.
Стреснат от строгия тон, Кашман застана мирно:
— Господин майор.
— Ескадронът ви!
— Осемдесет и седми въздушен транспортен ескадрон, господин майор.
— Достатъчно. — Студеното изражение на Пит бавно даде път на широка усмивка и той потупа Кашман по рамото. — Беше абсолютно прав, Сам. Наистина ме зарадва.
— Бих искал да кажа същото и за себе си — въздъхна Кашман явно облекчен, — но на два пъти в последните десет минути ми изкарвате акъла. Защо ви трябва номерът на ескадрона ми?
— За да знам къде да изпратя кашон „Джак Даниълс“. Сигурно обичаш доброто уиски.
По лицето на Кашман премина почуда.
— Боже мой, знаете ли, господин майор, вие сте съвсем различен!
— Опитвам се. — Пит вече си мислеше как да обясни присъствието на скъпото уиски в служебната си сметка. Майната му на Сандекър, помисли си, табелата си струваше обясненията. Радостта го накара да си спомни нещо. Бръкна в джоба си.
— Между другото, виждал ли си някога това? — Подаде на Кашман отвертката, която беше намерил в черния „Лорълай“.
— Я виж ти. Ако щете вярвайте, господин майор, но това тук е моята отвертка. Поръчах си я по каталог от специален магазин за инструменти в Чикаго. На острова няма друга такава. Къде я намерихте?
— При останките от самолета.
— Значи там е отишла — ядоса се той. — Тези мръсни гадини са я откраднали. Трябваше да се досетя, че са забъркани в нещо нелегално. Само ми кажете кога ще им е делото, и няма да има по-щастлив човек от мене, ако отида да свидетелствам срещу тях.
— Запази си времето за по-полезни забавления. За приятелите ти дело няма да има. Нищо няма да има.
— Загинали са при катастрофата. — Беше повече констатация, отколкото въпрос.
Пит кимна.
— Предполагам, че бих могъл да започна с това, че от престъпленията полза няма, но защо да си правя труда. Щом така са си постлали, няма какво да се говори повече.
— Като философ от теб ще стане голям специалист по хидравликата, Сам. — Пит отново му стисна ръката. — Довиждане и благодаря. Признателен съм ти за помощта.
— И на мене ми беше приятно, господин майор. Ето, подарявам ви отвертката за спомен. Вече си поръчах нова, така че няма да ми трябва.
— Благодаря още веднъж. — Пит върна отвертката в джоба си, обърна се и излезе от канцеларията.
Пит се отпусна в задната седалка на таксито, пъхна цигара в уста, но не я запали. Като успя да разбере серийния номер на мистериозния черен реактив чрез съвсем случаен ход, беше постигнал значителен напредък. Всъщност не беше очаквал да научи нищо. Гледаше през прозореца на таксито към прелитащите зелени поля, но не забелязваше нищо; чудеше се дали връзката между самолета и Рондхайм може да се докаже. В ума му все още се въртеше тази мисъл, когато смътно долови, че местата, през които минаваха, не бяха същите като на идване. Из ливадите не се виждаха крави и понита, множеството хълмове сега бяха заменени от неравна тундра. Извъртя се и погледна през другия прозорец — и морето не беше на същото място; намираше се отзад и постепенно изчезваше зад плавно катерещия се нагоре път. Наведе се към предната седалка.