— Трудно ще ми е да забравя толкова болезнен урок.
Пит се измъкна, отвори предната врата на колата докрай, застана зад нея като зад щит и продължи да държи пистолета насочен към сърцето на шофьора.
— Казваш, че си говорил с адмирал Сандекър във Вашингтон. Опиши ми го. Ръст, коса, жестове, подредба на кабинета — всичко.
На шофьора не му трябваше повече. Говори няколко минути и завърши, като изреди някои от любимите жаргонни изрази на адмирала.
— Паметта ти е много добра — почти буквална.
— Имам фотографска памет, майоре. Със същия успех бихте могли да чуете описанието ми на адмирал Сандекър и прочетено от досие. Да вземем например един ваш словесен портрет. Майор Дърк Ерик Пит. Роден преди точно тридесет и две години, четири месеца и дванадесет дни в болницата Хоуг, Нюпорт бийч, Калифорния. Името на майката е Барбара, на бащата Джордж Пит, щатски сенатор. — Шофьорът продължи да гъгне, като че ли повтаряше заучен наизуст текст, както си и беше. — Няма нужда да описвам трите ви редици лентички за бойни постижения, които никога не носите, нито сериозната ви репутация като покорител на женски сърца. Но ако искате, мога да опиша подробно, час по час, действията ви, откакто напуснахте Вашингтон.
Пит махна с пистолета.
— И това стига. Поразен съм, разбира се, господин… ъъъ…
— Лили. Джеръм П. Лили четвърти. Аз съм връзката ви.
— Джеръм П. — Пит направи опит, но не можа да сдържи смеха си от удивление. — Сигурно се шегуваш.
Лили махна безпомощно с ръка.
— Смейте се, ако искате, майоре, но фамилията Лили е сред почитаните имена в Сейнт Луис вече почти сто години.
Пит се замисли. После се сети.
— Бира „Лили“. Разбира се, това е. Бира „Лили“. Какъв беше надписът й? Приготвена за масата на познавача.
— Доказателство, че си струва да рекламираш своя продукт — кимна Лили. — Да смятам ли, че вие сте още един от доволните ни клиенти?
— Не, аз предпочитам „Будвайзер“.
— Сега виждам, че с вас трудно може да се оправи човек — изстена Лили.
— Не е така. — Пит освободи ударника на малкия колт и го подхвърли на Лили. — На твое разположение съм. Не е възможно да си един от лошите и да ми представиш такава история.
Лили улови пистолета.
— Доверието ви е оправдано, майоре. Казах ви истината.
— Доста си далече от пивоварната или това е друга история?
— Твърде е досадна и ще отнеме много време. Може би някой друг път. Ще ви разкажа биографията си на чаша от напитката на татко. — Той внимателно залепи отново пистолета към вътрешността на фуражката си, като че ли го правеше всеки ден. — А сега, споменахте ми за трето покушение срещу живота ви.
— Предложи ми толкова подробно описание на моя живот, час по час, откакто напуснах Вашингтон, така че ти ще ми кажеш.
— Никой не е съвършен, майоре. Загубих ви за два часа днес.
Пит изчисли наум времето си.
— Къде беше около обед?
— На южната част на острова.
— И какво правеше там?
Лили се извърна и огледа голото поле без какъвто и да е израз на лицето си.
— Точно в дванадесет и десет забивах ножа си в гърлото на един човек.
— Значи сте били двама, които сте държали под око „Гримси“.
— „Гримси“? О, разбира се, името на старата ви черупка. Да, попаднах на другия човек съвсем случайно. След като вие, адмиралът и госпожица Ройъл поехте на югоизток, ми хрумна, че може да хвърлите котва около мястото, където заедно с доктор Хънуел катастрофирахте. Прекосих полуострова, но стигнах там прекалено късно — гемията ви се оказа по-бърза, отколкото си мислех — вие бяхте започнали да рисувате, а адмирал Сандекър се забавляваше като турист. Самата картина на спокойните ви занимания ме заблуди напълно.
— Но не и конкурента ви. Той е имал по-силен бинокъл.
Лили поклати глава.
— Не, телескоп. С увеличение сто седемдесет и пет пъти, качен на триножник.
— Тогава отблясъкът, който видях от корабчето, е бил от рефлектора му.
— Ако слънцето го е огряло под определен ъгъл, отражението би могло да го издаде.
Пит замълча за миг и запали цигара. Запалката щракна необичайно силно сред пустото обкръжение. Погледна отново Лили.
— И ти си го убил с нож?