— Да, за съжаление, но нямах друг избор. — Лили се наведе над капака на волвото и прокара длан по челото си, явно измъчван от угризения. — Той… не му знам името, тъй като нямаше никакъв документ за самоличност, се беше привел над телескопа и говореше по портативното си радио, когато аз заобиколих една скала и буквално се блъснах в него. Вниманието и на двама ни беше приковано в корабчето ви. Той не очакваше мен и аз не очаквах него. За свое нещастие, той започна първи и без да се замисли. Извади сгъваем нож от ръкава си — доста старомоден похват — и скочи към мен. — Лили безпомощно сви рамене. — Горкият се опита да ме наръга, вместо да замахне косо — сигурен признак за любител. Би трябвало да го пленя за разпит, но се разпалих и обърнах собствения му нож срещу него.
— Колко жалко, че не си го засякъл пет минути по-рано — подхвърли Пит.
— Защо?
— Вече е бил съобщил координатите ни на приятелите си, които пристигнаха, за да ни довършат.
Лили озадачено погледна Пит.
— И защо? Само за да откраднат няколко рисунки и кофа с риба?
— Нещо много по-важно. Реактивен самолет.
— Знам. Загадъчният ви черен реактив. Беше ми хрумнало, че е възможно да го потърсите, когато видях накъде се отправете, но в доклада ви не се споменаваше точно…
Пит го прекъсна с измамно приятелски глас.
— Знам със сигурност, че адмирал Сандекър не е имал контакти с вашите хора или с агенцията ви, откакто напусна Вашингтон. Той и аз сме единствените, които знаем какво имаше в доклада… — Пит замълча, защото изведнъж се сети. — Освен…
— Освен секретаря от консулството, който го написа на машина — усмихнат завърши Лили. — И ви поздравявам, коментарът ви беше добър. — Лили не си направи труда да обясни как секретарят от консулството му е предал доклада, а и Пит реши, че не е нужно да го пита. — Кажете ми, майоре, как е възможно да се измъкне потънал самолет само със скицник и въдица?
— Жертвата ти е знаела отговора. Видяла е мехурчетата ми по повърхността през телескопа си.
Лили присви очи.
— Имали сте леководолазен костюм — заяви той безизразно. — И как? Наблюдавах ви, докато потеглихте, и не забелязах нищо. Гледах и вас, и адмирала от брега и никой от двама ви не се отдели от дока за повече от три минути. А след това, когато падна мъглата, престанах да ви виждам.
— Националната разузнавателна агенция няма монопол върху потайните, хитри ходове — заяви Пит, което накара Лили да се изчерви. — Да седнем в колата и ще ти разкажа за още един обикновен ден от живота на Дърк Пит.
И така, Пит се отпусна на задната седалка, качи крака на облегалката на предната и разказа на Лили за събитията, откакто „Гримси“ бе напуснал пристана на Фирие до завръщането му. Описа му всичко, което знаеше със сигурност, и онова, което само подозираше, освен една неясна и неканена мисъл в съзнанието си — нещо, свързано с Кирсти Фирие.
XIII
— Значи избрахте за ваш злодей Оскар Рондхайм? — измърмори Лили. — Досега не сте ме убедили с нито едно сериозно доказателство.
— Вярно, всички улики са косвени — съгласи се Пит. — Рондхайм обаче най-много ще спечели от всичко това. Значи има мотив. Убива, за да прибере подводната сонда, а после убива, за да прикрие следите си.
— Не е достатъчно.
Пит погледна Лили.
— Добре де, предложи ми нещо по-приемливо.
— Като агент с добро положение в службата трябва да призная, че се чувствам малко объркан.
— Ти си объркан. — Пит поклати глава с престорено съжаление. — Не бих казал, че за мен е голяма утеха да знам, че националната ни сигурност е поверена на тебе.
Лили слабо се усмихна.
— Вие сте причина за объркването, господин майор. Вие разкъсахте веригата.
— Каква верига? — попита Пит. — Или трябва да отгатвам?
Лили се поколеба за миг, преди да отговори. Накрая погледна Пит в очите.
— През последните осемнадесет месеца е изкована верига от странни обстоятелства звено по звено и страна по страна от най-южния край на Чили до северната граница на Гватемала. Тайно, чрез сложна система от прикрити маневри, големите минни компании на Южна Америка бавно прераснаха в огромен синдикат. На пръв поглед всичко е само обикновен бизнес, но стана ясно, че зад заключените и бронирани врати на съответните им служби политиката на всички техни операции е започнала да се диктува от един и същи неизвестен глас.
Пит тръсна глава.
— Това е невъзможно. Мога да изброя поне пет страни, където минните картели са национализирани. Това означава, че по никакъв начин те не могат да се обвържат с някаква задгранична частна компания.