Усетих, че ме побиват студени тръпки. Не бях се сетил за това, но сега мисълта ми заработи. Марш беше натъпкан в багажника ми съвсем свит. Тялото му можеше да се заклещи, когато се вкочанеше. От мисълта ми се догади.
Седнах срещу него.
— Не съм го убил аз — рекох. — Докато се борехме, някой ме удари по главата. Същият този някой сигурно го е убил, докато съм бил в безсъзнание.
— Г-н Лукас — възрази той търпеливо, — в момента няма значение кой го е убил. Фактите са, че той се намира в багажника на вашата кола и че не може да остане там още дълго. Искате ли моята помощ или не?
— Кой сте вие? Защо ми предлагате помощта си?
— Името ми е Клаус: К-л-а-у-с — изрече го отново буква по буква. — Причината, поради която искам да ви помогна, е, че съм запознат с кариерата ви и намирам, че е забележително колко много сте преуспели. Мисля, че ще бъде твърде жалко, ако трябва да загубите всичко, което сте изградили и за което сте работили.
— Не ми казвайте, че ми предлагате вашата помощ за нищо. Какво ще искате в замяна?
Той повдигна малките си кафеникави ръце, после ги отпусна обратно в скута.
— Нещо, разбира се, но това можем да обсъдим по-късно. Неотложният проблем е отърваването от трупа на Марш. Имам организация, която е екипирана за подобни аварийни ситуации. Вие обаче можете да откажете моята помощ. Можете да повикате шерифа или да се опитате да се отървете от тялото сам. Имате свобода на избор, г-н Лукас. Уверявам ви, че ако откажете моята помощ, повече няма да чуете нищо за мен. Всичко зависи изцяло от вас.
— Какво искате? Трябва да знам!
— Една услуга, но не съм готов да я обсъждаме предварително, а след това.
— Все пак трябва да знам! Нима ме смятате за толкова тъп, та бих могъл да сключа сделка с вас, без да ми е известна цената? — рекох, като повиших глас.
Той отново повдигна малките си кафеникави ръце.
— В такъв случай приемам, че не желаете моята помощ. — Стана на крака. — Щом е така, оставям ви. Ще трябва да побързате, г-н Лукас. Много скоро вече няма да можете да се оправите с трупа. Не забравяйте да си набавите лопата, въпреки че откъде ще я купите в неделя, си е ваш проблем. Мисля, че най-безопасният начин е да заровите трупа във Ферис Пойнт, но трябва да побързате. Пожелавам ви късмет. — И той се отправи към вратата.
Мисълта ми течеше като електрически ток. Докато той вървеше към вратата, аз си припомних всичките изтощителни часове на работа, за да създам „Бетър Електроникс“. Помислих си и за своето положение на един от първите граждани в Шарнвил. Помислих си и за Бил Диксън. После си представих, как бих закарал колата си до Ферис Пойнт, как бих изкопал гроб, ако успеех да намеря лопата, как бих замъкнал тялото от багажника до гроба. От самата мисъл да докосна тумбестото окървавено тяло ми се заповдига.
„Уверявам ви, че ако откажете моята помощ, повече няма да чуете нищо за мен.“
Възможно беше и да не чуя нищо повече за него, но беше достатъчно само да се обади анонимно на шерифа и хубаво щеше да ме подреди.
Услуга?
Какво ли означаваше това? Вече така се бях объркал, че не ми пукаше.
— Почакайте — рекох възбудено.
Трябваше да се отърва от тялото! Трябваше да използвам неговата помощ. След като веднъж се отървях от тялото, щях да бъда в по-добра позиция, за да се справя с този мъж. Когато разберях каква услуга иска, можех да измисля някакъв начин да го изиграя. Необходимо ми беше време да помисля!
Той спря до вратата и се обърна към мен.
— Съгласен съм. Имам нужда от вашата помощ — казах с писклив глас.
— Много разумно, г-н Лукас. — Върна се обратно до стола и седна. — Разполагам с три момчета, на които може да се има доверие и които ще свършат работата за вас, но вие ще трябва да отидете с тях. Сам трябва да видите онова, което смятат да направят, и да се уверите, че веднъж заровено, тялото никога няма да бъде открито. Ако слезете долу в гаража, ще ги видите да чакат там. Цялата операция може да приключи за около час. Предлагам ви да тръгнете веднага. Колкото повече се бавите, толкова повече затруднявате операцията.
Бях го зяпнал.
— А кога ще си приберете етикета с цената?
— За това има достатъчно време. Нека първо разрешим този проблем. Тръгвайте, г-н Лукас. — Той погледна джобния си часовник. — Вече съм закъснял за една среща.
Подпирайки се, излязох навън и се спуснах с асансьора до гаража. Часът сега беше 10:15, все още тих час. Хората, които живееха в сградата, рядко се размърдваха преди обед.