— Извинявам се, но трябва да задам неизбежния въпрос — с дрезгав глас смънка Пит, — какво… какво, по дяволите, се е случило?
— Не е това, което си мислиш — отвърна Лили.
— Какво тогава? Явно, че… Рондхайм е отмъквал всички ни нанякъде, когато хеликоптерът е катастрофирал.
— Ние не сме катастрофирали — обясни Лили. — Тези останки тук са от дни, може би от седмици.
Пит се взря невярващо в Лили, който сякаш се бе излегнал удобно на мократа земя, без да го е грижа за влагата, просмукваща се през дрехите му.
— По-добре ми обясни. Какво се е случило на тези хора? Как самият ти си се озовал тук? Всичко.
— Моята история не е кой знае каква — тихо започна Лили. — Хората на Рондхайм ме хванаха, докато слухтях около доковете на „Албатрос“. Преди да успея да открия нещо, те ме замъкнаха в къщата на Рондхайм и ме запратиха при тези господа.
Пит се приведе към Лили.
— И ти си доста зле. Я да те огледам.
Лили нетърпеливо му махна да се дръпне.
— Първо ме изслушай. После се измъкни бързо оттук и потърси помощ. Никой не е застрашен от смърт в резултат на раните си — Рондхайм се е погрижил за това. Най-голяма е опасността от измръзване. Температурата сега е към пет градуса. А в следващите няколко часа ще падне под нулата. След това студът и шокът ще се погрижат за първите от нас. А до сутринта в това проклето дефиле няма да има нищо, освен замръзнали трупове.
— Значи е работа на Рондхайм? Опасявам се…
— Ти не разбираш. Бавно вадиш пистолета си, майор Пит. Явно е, че поразиите тук изобщо не са предизвикани от нещастен случай. Веднага след като нашият садистичен приятел Рондхайм те превърна в желе, на всички ни биха по сериозна доза нембутал, а после много хладнокръвно и методично той и хората му ни започнаха един по един и ни строшиха по колкото кости сметнаха за нужно, за да изглежда, че сме пострадали при катастрофата на хеликоптера.
Пит се загледа в Лили, но не каза нищо. Напълно разстроен, умът му представляваше водовъртеж от недоверие, а мислите отчаяно се мъчеха да подредят обстоятелствата, които не можеха да бъдат разбрани. Като се имаше предвид как той самият се чувстваше, би могъл да повярва във всичко, но думите на Лили бяха прекалено ужасни, прекалено чудовищни, за да се възприемат.
— Господи, това е невъзможно. — Пит с мъка затвори очи и поклати глава изумен. — Това трябва да е някакъв безумен кошмар.
— Няма нищо кошмарно относно причината — увери го Лили. — Просто такъв е методът, по който действа лудостта на Кели и Рондхайм.
— Откъде си така сигурен?
— Сигурен съм — бях последният, когото упоиха, и дочух как Кели обясняваше на сър Ерик Маркс, че цялата неправдоподобна трагедия е рожба на компютрите на компанията „Хърмит“.
— Но с каква цел? Защо е цялата тази жестокост? Кели би могъл просто да ни качи на някой самолет и да ни пусне в океана без следа, без надежда някой да оцелее.
— Компютрите са строги съдници — уморено измърмори Лили, — те работят само с хладните факти. За съответните правителства хората, които страдат тук, са важни личности. Ти си бил на малкото парти у Рондхайм. Чул си обяснението на Кели защо се налага те да умрат — чрез смъртта им трябва да се отклони вниманието, да се спечели време, да се завладеят заглавията на медиите и умовете на световните лидери, за да може компанията „Хърмит“ да извърши преврата си без международна намеса.
Пит присви очи.
— Но това не обяснява садистичната жестокост.
— Не я обяснява — съгласи се Лили. — В очите на Кели обаче целта оправдава средствата. Изчезването по море навярно е било подадено в компютрите и те без съмнение са го отхвърлили в полза на по-добър план.
— Като поднасянето на труповете в подходящ момент.
— В известен смисъл да — бавно каза Лили. — Световното внимание при едно изчезване по море би отслабнало след седмица или десетина дни — издирването явно би се преустановило, след като не е възможно някой да оживее по-дълго в ледения Северен Атлантически океан.
— Разбира се — кимна Пит. — Изчезването на „Лакс“ е най-добрият пример.
— Точно така. Кели и богатите му приятели имат нужда от цялото време, което могат да си купят, за да се настанят в избраната от тях за завземане страна. Колкото по-дълго нашият Държавен департамент е съсредоточил вниманието си върху загубата на високопоставените си дипломати, толкова по-трудно ще му бъде след това да се справи с операциите на компанията „Хърмит“.