— И по този начин Кели ще може да се възползва от продължителното издирване. — Гласът на Пит беше тих, но сигурен. — А когато накрая надеждата започне да избледнява, той ще уреди някой исландец случайно да попадне на мястото на злополуката и на труповете. И Кели ще се възползва от нови две седмици, докато светът оплаква загиналите, а правителствените водачи са заети с надгробните си слова.
— Възможните варианти са точно пресметнати. Предполага се, че всички ние летим към северното имение на Рондхайм, за да прекараме един ден в лов на сьомга. Неговата група, екипът от компанията „Хърмит“, възнамерява да тръгне със следващия полет. Както и да е, това ще бъде версията, на която ще се даде гласност.
— А какво би попречило да ни намерят случайно по някое време? — попита Тиди, като внимателно попи капчица кръв от подутата уста на Пит.
— Това е почти невероятно. — Пит замислено огледа непосредственото им обкръжение. — Никой не може да ни види, освен ако не застане точно над нас. Прибави към това и факта, че навярно сме в най-рядко населената област на Исландия и шансовете да бъдем открити стават минимални до безкрайност.
— Значи положението ти е ясно — заключи Лили. — Сигурно са поставили хеликоптера в тясното дефиле здрав и са го разрушили тук, защото иначе не би им било възможно да инсценират правдоподобна катастрофа. Така или иначе мястото е съвършено неоткриваемо. Дори над нас да прелети спасителен самолет, той не би разполагала с повече от секунда, за да се забележат останките — шансът в най-добрия случай е едно към милион. Следващата стъпка е била да се разхвърлят телата ни наоколо. После, след две-три седмици на разлагане, и най-добрият съдебен медик единствено би могъл да заключи, че повечето от нас са умрели вследствие на нараняванията, получени от лъжливата катастрофа, а останалите от шок и от студ.
— Аз единственият, който може да ходи, ли съм? — рязко попита Пит. Счупените му ребра го боляха като хиляди рани, но изпълнените с надежда погледи и плахият оптимизъм в очите на хората, които знаеха, че смъртта им ще настъпи само след няколко часа, го накараха да пренебрегне болката.
— Могат да ходят и още няколко — отвърна Лили. — Но при положение, че ръцете им са счупени, няма никаква възможност да се изкатерят до върха на дефилето.
— Тогава навярно изборът пада върху мен.
— Ти си избраникът — слабо се усмихна Лили. — Ако това е някаква утеха и удовлетворението за теб, Рондхайм поне ще разбере, че има срещу себе си по-яки мъже, отколкото компютрите му са пресметнали.
Куражът, който му вдъхваха очите на Лили, се превърна в необходимия на Пит допълнителен стимул. Изправи се несигурно на крака и погледна човека, който лежеше неподвижно на земята.
— Какво ти счупи Рондхайм?
— Двете рамене и, струва ми се, таза. — Тонът на Лили беше спокоен, като че ли описваше ямите по повърхността на Луната.
— Сигурно ти се иска да си беше в Сейнт Луис, и да се занимаваш с пивоварство.
— Не особено. Милият ми татко никога не е имал особено доверие в единствения си син. И ако… ако съм предал богу дух, когато се върнеш, кажи му…
— Ти сам ще му изплачеш болките си. Освен това от мен няма да прозвучи убедително. — Пит с мъка поддържаше гласа си уверен. — И без това никога не съм харесвал бирата „Лили“. А къде нараниха теб, скъпа моя?
— Глезените ми са малко поизкълчени. — Тя се усмихна смело. — Не е нещо сериозно. Предполагам, че просто съм имала късмет.
— Съжалявам — искрено каза Пит. — Нямаше да лежиш тук, ако не ги бях забъркал такива.
Тя взе ръката му и я стисна.
— Така е по-вълнуващо, отколкото да пиша на машина писмата на адмирала.
Пит се наведе, взе я на ръце, пренесе я нежно на няколко метра и я постави до Лили.
— Ето големия ти шанс, малка златотърсачко. Истински жив милионер. И през следващите няколко часа ще бъде принуден да ти обръща внимание. Господин Джеръм П. Лили, да ви представя Тиди Ройъл, любимката на Националната подводна и морска агенция. Дано пред двама ви да се простира дълъг и щастлив живот.
Пит я целуна леко по челото, изправи се отново непохватно на крака и тръгна несигурно по калната земя към стареца, когото познаваше просто като Сам. Помисли си за изисканите му обноски, за топлите, но пронизващи очи, които беше забелязал в ловната зала, погледна надолу и видя завъртените навън крака като криви клони на дъб, притъпените от болка сини очи и се насили да се усмихне уверено и обнадеждаващо.