Пит не отговори веднага. Едва успяваше да събере мислите си. Кимна с благодарност на исландеца, който му предложи стол.
— През всяка минута, която губим с обяснения, може би някой умира. За бога, господин адмирал — настоя Пит, — свържете се с Военновъздушните сили, натоварете парамедиците им на хеликоптери и ги пратете на помощ на жертвите от нещастие със самолет. А след това ще имам време да ви обясня какво е станало.
— Ясно — съгласи се Сандекър, без да губи повече и секунда. — Стой на тези вълни.
Пит отново кимна, този път на себе си, и унило се отпусна в стола. Остана още малко, помисли си, само да не закъснеят. Почувства ръка на рамото си, успя да се обърне наполовина и да се усмихне с мъка на исландеца с топлите очи.
— Оказах се недодялан гостенин — промълви той. — Не съм се представил и не съм ви благодарил, че ми спасихте живота.
Старецът му протегна дългата си, обветрена ръка.
— Голфур Андурсон — представи се той. — Аз съм главният разводач по поречието на Рарфур.
Пит стисна ръката му, каза си името и попита:
— Разводач?
— Разводачът е също и пазач на реката. Развеждаме рибарите и се грижим за екологичното състояние на реката, горе-долу като защитниците на околната среда във вашата страна, които пазят природните богатства на континенталните ви реки.
— Сигурно се чувствате доста самотно в тази работа… — Устата на Пит спря да се движи и той изохка от острата болка в гърдите, от която едва не припадна. Вкопчи се в масата, като се мъчеше да не загуби съзнание.
— Елате — подкани го Андурсон. — Ще се погрижа за раните ви.
— Не — отсече Пит. — Трябва да остана до радиото. Няма да мръдна от този стол.
Андурсон се поколеба. После поклати глава и не каза нищо. Излезе от стаята и се върна след по-малко от две минути с голяма аптечка за първа помощ и бутилка.
— Имате късмет — усмихна се той. — Един от сънародниците ви беше на риболов наоколо миналия месец и ми остави това. — Протегна ръка и гордо му показа еднолитрова бутилка отлежало канадско уиски „Сийграм“. Пит забеляза, че тя още не беше отваряна.
Майорът отпиваше четвъртата си благословена глътка, а старият пазач на реката току-що бе завършил превързването на гърдите му, когато радиото изпука и дрезгавият глас на Сандекър отново изпълни стаята.
— Майор Пит, чувате ли ме?
Пит вдигна микрофона и натисна бутона за предаване.
— Тук е Пит. Чувам ви, господин адмирал.
— Парамедиците се събират в Кефлавик, а исландските спасителни и издирвателни групи също са в готовност. Ще поддържам радиоконтакт и ще координирам действията им. — Последва миг на мълчание. — Разтревожи много хора. В Кефлавик нямат данни за изчезнал самолет — нито военен, нито търговски.
Рондхайм изобщо не поемаше рискове, помисли си Пит. Мръсникът явно не бързаше да съобщи за толкова дълго забавилите се очаквани гости. Пит пое дълбоко дъх и отпи нова глътка от уискито. Едва тогава отвърна:
— На съобщението още не му е дошъл редът.
От гласа на Сандекър пролича пълно неразбиране.
— Повтори го пак. Моля, повтори.
— Повярвайте ми, адмирале. Не мога да започна с отговорите дори на една десета от въпросите, особено по радиото — повтарям, — особено по радиото.
По някакъв начин, помисли си Пит, имената на международно известните мъже от дефилето трябваше да се запазят в тайна от информационните агенции поне през следващите тридесет и шест часа — достатъчно време, за да бъдат спрени Кели, Рондхайм и компанията „Хърмит“, които, ако научеха, биха изчезнали. Трябваше да отдаде заслуженото на адмирала. Сандекър почти веднага схвана намека на Пит за необходимостта от секретност.
— Съобщението ти е разбрано. Можеш ли да ме осведомиш къде си? Използвай обратните координати.
— Извинявам се, не познавам такива…
— По дяволите! — извика Сандекър и говорителят запращя от примесено статично електричество. — Изпълнявай заповедта!
Пит седеше и почти тридесет секунди глупаво зяпа радиостанцията, преди умореният му ум да започне да схваща подтекста в думите на Сандекър. Адмиралът му беше предложил да отговаря на въпроси, без да издава действителната информация, като казва обратното. Наум се изпсува, че се е оставил Сандекър да го победи в словесната акробатика.
Пит изключи микрофона и се обърна към Андурсон.
— Къде се намира най-близкият град и в каква посока?