Пит залитна замаяно към радиото и се стовари на стола. Държеше нараненото си и подуто лице в ръце и нареждаше тихо:
— Господи, спаси ги. Господи, спаси ги всички, моля те. Безнадеждно е, безнадеждно е.
Сандекър се обади по радиото, но Пит не чуваше нищо.
— Точното ти местоположение, майоре? Можеш ли да ми дадеш точното си местоположение?
Андурсон се пресегна през Пит и взе микрофона.
— Една минута, адмирал Сандекър. Моля ви, почакайте.
Улови дясната ръка на Пит и здраво я стисна.
— Майор Пит, трябва да се овладеете. — Погледна го с пълен със съчувствие поглед. — Възелът на смъртта, макар и да е твърд като камък, може да бъде развързан от този, който знае къде е слабата му нишка.
Пит бавно вдигна глава към очите на Андурсон.
— Значи имам още един поет край себе си.
Андурсон просто кимна стеснително.
— Това определено е седмицата ми за поети — въздъхна Пит. После тихо се наруга сам. Вече беше загубил прекалено много време в безсмислени приказки и ненужни съжаления, а времето беше най-важното. Трябваше му план, някаква хитрост, някакъв способ, за да стигне до хората, които му се бяха доверили. Компютрите допускат грешки, каза си. Тези студени електронни чудовища могат да сбъркат, нещо съвсем малко вероятно, но въпреки това възможно. В транзисторите им няма място за чувства, за състрадание, за носталгия. — Носталгия — изрече Пит на глас бавно, като се наслаждаваше на всяка сричка, и повтори думата поне три-четири пъти.
Андурсон го изгледа озадачено.
— Не разбирам.
— Скоро ще разберете — увери го Пит. — Няма да търся слабата нишка във вашия поетичен възел на смъртта. Ще го разрежа с перки.
Старецът изглеждаше по-озадачен от всякога:
— Перки?
— Да, перки от витло. Три перки по-точно.
XIX
Има много прекрасни гледки по света, на които човек може да се възхити, но за Пит нищо, дори тридесетстепенна ракета, излитаща в космоса, или самолет, прекосяващ небето с остър като игла връх със скорост два пъти по-голяма от тази на звука, не би могло да изглежда така невероятно красиво както стария тримоторен форд, прочутата „Тенекиена гъска“, която непохватно подскачаше и се люлееше в капризния вятър на фона на заплашителните гигантски черни облаци. Подпрян, за да не го отнесе засилващият се вихър, Пит внимателно наблюдаваше как старинният самолет, изящен в грозотата си, обикаля фермата на Андурсон веднъж, преди летецът да намали газта, да прелети на по-малко от три метра над оградата и да се спусне в ливадата, където широко разположените му колесари спряха почти на петдесет метра от края на затревената площ.
Пит се обърна към Андурсон:
— Е, довиждане, Голфур. Благодаря ти за всичко, което направи за мен… за всички нас.
Голфур Андурсон стисна ръката на Пит.
— Аз трябва да ти благодаря, майоре. За честта, която ми оказа, и за възможността да помогна на свой събрат. Бог да те закриля.
Пит не можеше да тича заради спуканите си ребра, но взе разстоянието до тримоторника за по-малко от тридесет секунди. Точно когато стигна до дясната страна на корпуса, вратата се отвори, две ръце се протегнаха и го издърпаха в тясната, неудобна кабина.
— Вие ли сте майор Пит?
Пит погледна лицето на гиганта със загоряло лице и дълги руси бакенбарди.
— Да, аз съм Пит.
— Добре дошли на крилете на бурното време на двадесетте години, майоре. Страхотна идея е да се използва това старо летящо изкопаемо за спасителна операция. — Протегна ръка. — Аз съм капитан Бен Хъл.
Пит пое широката лапа и предложи:
— Най-добре е да тръгваме веднага, ако искаме да изпреварим снега.
— Точно така — енергично се съгласи Хъл. — Пък и няма смисъл да ни глобяват за просрочено паркиране. — Ако Хъл беше донякъде стреснат от израненото лице на Пит и странните му дрехи, той добре го прикри. — Тръгнахме на път без втори пилот, със запазено място за вас, майоре. Реших, че ще предпочетете място на първия балкон, за да ни отведете до района на злополуката.
— Преди да прекъснем връзката, помолих адмирал Сандекър за няколко неща…
— Сега ще ви зарадвам, майоре. Старият морски вълк се беше погрижил за всичко. Изглежда, е използвал докрай връзките си, за да достави това на борда, преди да излетим. — Хъл извади пакет от големия джоб на полушубката си и вдигна въпросително вежди. — Страшно се изненадах защо в такъв момент са ви притрябвали тъкмо бутилка руска водка и кутия пури.