— Ето го там — извика Пит. — При напуканата падинка, където стъпките ми свършват.
— Къде предлагате да се приземя, господин майор?
— Успоредно на ръба на дефилето. Има един равен участък с ширина около петдесет метра от изток на запад.
Небето се затъмняваше все повече, явно скоро щеше да завали сняг. Кашман още се спускаше, когато първите снежинки залепнаха по предното стъкло. Пит беше спечелил състезанието и се бе озовал на финала в последния момент.
Кашман се приземи благополучно, даже гладко, като се имаха предвид неравният терен и силният вятър. Беше изчислил кацането си така, че вратата на кабината се оказа само на три метра от стръмната яма.
Колелата едва бяха спрели, когато Пит изскочи от самолета и се плъзна към дъното на дефилето. Зад него хората на Хъл започнаха методично да разтоварват принадлежностите си и да ги подреждат на навлажняващата се земя. Двама от парамедиците развиха въжета и ги хвърлиха по ската, за да вдигат после оцелелите. Пит не обръщаше внимание на всичко това. Имаше единственото желание да бъде първият в този леден участък от ада.
Стигна до Лили, който още лежеше по гръб, а Тиди беше свита до него с глава между ръцете си. Говореше нещо на Лили, но Пит не разбираше думите, тъй като гласът й беше само слаб, дрезгав шепот; изглежда, се опита да се усмихне, но устните й само се свиха в жална гримаса, а нито в гласа, нито в очите й имаше нещо весело. Пит отиде зад нея и леко докосна мократа й коса.
— Изглежда, вие двамата сте станали доста добри приятели.
Тиди се завъртя и смаяно се взря в надвесената над нея фигура.
— Милостиви боже, ти се върна. — Пресегна се и докосна ръката му. — Стори ми се, че чух самолет. Господи, това е прекрасно — ти се върна.
— Да. — Пит се усмихна леко, после кимна към Лили. — Как е той?
— Не знам — уморено отвърна тя. — Просто не знам. Загуби съзнание преди около половин час.
Пит коленичи и сложи глава на гърдите на Лили. Дишането му беше бавно и равномерно.
— Ще се оправи. Това момче е изключително яко. Големият въпрос е дали някога ще може отново да ходи.
Тиди опря лице в ръката на Пит и започна да хлипа, като дъхът й излизаше в конвулсивни хрипове — шокът, болката и облекчението я бяха залели като огромна вълна. Той я прегърна силно, без да каже нищо. Все още държеше треперещото тяло и галеше косата й като на малко момиче, когато се приближи капитан Хъл.
— Вземете момичето първо — помоли Пит. — Глезените й са счупени.
— Хората ми вдигнаха палатка за първа помощ горе. Печката в момента я затопля. Ще й бъде добре там, докато исландската спасителна служба я превози до Рейкявик. — Хъл уморено изтри очи. — Всъдеходите им вече се насочват към нашите радиосигнали.
— Но не можете ли да я отнесете по въздуха?
Хъл поклати глава.
— Съжалявам, майоре. Старата машина е в състояние да побере само осем носилки на един курс. Първият рейс ще бъде с най-лошо пострадалите. Това е един от случаите, когато дамите ще трябва да почакат. — Погледна към Лили. — Много зле ли е този?
— Счупени рамене и таз.
Двама от хората на Хъл се приближиха с алуминиева носилка кошница.
— Вдигнете първо този човек — нареди им той. — И внимавайте с него. Ранен е в гърба.
Парамедиците внимателно наместиха отпуснатото тяло на Лили върху носилката и нагласиха въжетата за вдигането й нагоре. Пит с благодарност забеляза колко бързо и гладко се движи подемният механизъм. Само след три минути Хъл се върна за Тиди.
— Добре, майоре. Сега да вземем малката дама.
— Отнасяйте се внимателно с нея, капитане. Тя е личната секретарка на самия адмирал Сандекър.
Явно нищо не можеше да изненада Хъл за дълго. Учудването проблесна в очите му само за миг.
— Я виж ти — изгърмя гласът му. — При това положение ще придружа дамата лично.
Хъл внимателно вдигна Тиди в огромните си ръце и я отнесе до готовия кош. После, верен на думата си, застана до нея и се изкачи догоре, където я настани удобно в топлата палатка, преди да се върне да ръководи отново спасителната операция.
Пит измъкна пакета от подмишницата си и бавно тръгна по неравното дъно на дефилето, докато стигна руския дипломат.