Кипман напълно се предаде.
— Печелите. Сега къде са Де Кроа и Кастиле?
— На най-близкото до ума място. — Пит се усмихна на Кипман и Лазард. — На най-близкото до ума място, към което ще се отправят двама мъже, прекарали детството си по североизточното крайбрежие на Южна Америка.
— Господи, точно така — почти с горчивина се досети Лазард. — Последното място от графика им — „Пиратите в Карибско море“.
След умно конструираните привидения в „Къщата на духовете“ в Дисниленд „Пиратите на Карибско море“ е най-посещаваната атракция в световноизвестния парк, разположена на две подземни равнища с площ от почти осем декара. Половинкилометровата обиколка с лодка пренася смаяните посетители през лабиринт от тунели и огромни помещения, в които виждат бродещи пиратски кораби и плячкосани крайбрежни градове, както и почти сто имитации на хора в естествен ръст, които не само съперничат на най-доброто от музея с восъчни фигури „Мадам Тюсо“, но могат също така да пеят, да танцуват и да грабят.
Пит беше последният на входа, водещ към площадка, където служителите помагаха на посетителите да се настанят в лодките, преди да започнат петнадесетминутната си обиколка. Наредилите се петдесет или шестдесет души помахаха на Пит и започнаха усмихнати да обсъждат костюма му, когато той тръгна към тях зад Кипман и Лазард. Той им помаха в отговор, като се чудеше какво ли биха изразили лицата им, ако свалеше вълчата маска и разкриеше бинтованото си лице. Видя поне десет малки деца, които след това никога вече не биха искали да им четат приказката за трите малки прасенца преди лягане.
Лазард дръпна старшия служител за ръкава.
— Бързо, трябва да спрете лодките.
Служителят, русо дългуресто момче на не повече от двадесет години, просто замръзна, без да разбира нищо.
Лазард, който явно не обичаше излишните разговори, бързо мина през площадката към контролното табло, изключи подводната верига, теглеща увеселителните лодки, дръпна ръчната спирачка и се обърна отново към изуменото момче.
— Двама мъже, двама мъже качиха ли се заедно преди малко?
Замаяното момче само изпелтечи:
— Не съм… не съм сигурен, сър. Имаше… имаше толкова много хора. Не мога да си спомня…
Кипман застана пред Лазард и показа на момчето снимките на Кастиле и Де Кроа.
— Видя ли тези мъже?
Зениците на момчето се разшириха.
— Да, сър, спомних си ги сега. — После се намръщи. — Но не бяха сами. С тях имаше още двама.
— Четирима! — извика Кипман, като накара поне тридесет души да се обърнат към него. — Сигурен ли си?
— Да, сър. — Момчето уверено кимна. — Съвсем сигурен съм. В лодката има осем места. Първите четири бяха заети от мъж и жена с две деца. Мъжете от снимките заеха задните седалки заедно с още двама.
Пит дотича в този момент, като дишаше начесто, и се опря на перилото, за да не падне от болка и изтощение.
— Единият от тях беше едър мъжага с плешива глава и космати ръце, нали? А другият — червенокос, с огромни мустаци и рамене като на маймуна?
Момчето за миг глупаво се загледа в костюма на Пит.
После се усмихна наполовина.
— Съвсем точно ги описахте. Голяма двойка. Бяха като герои от някой детски филм за разбойници.
Пит се обърна към Кипман и Лазард.
— Господа — съобщи им той с леко заглушен под гумената вълча маска глас, — мисля, че нашата лодка току-що е потеглила.
— За бога! — ужасен промърмори Кипман. — Не можем просто да си стоим тук.
— Не — тръсна глава Лазард. — Не можем да го направим. — Кимна към момчето. — Обади се на вътрешен 309. Кажи на който и да ти се обади, че Лазард е открил изчезналите хора в „Пиратите в Карибско море“. Кажи им също, че ситуацията е извънредна — че и ловците са тук. — Обърна се пак към Кипман и Пит. — Тримата ще тръгнем по мостчетата зад декорите и ще ги настигнем. Единствената ни надежда е да не сме закъснели.
— Преди колко лодки потеглиха те? — попита Пит момчето.
— Преди десет, може би дванадесет. Сега трябва да са спрени някъде в средата — навярно между запаленото село и боя с топове.
— Насам! — Лазард почти изстреля думите. После изчезна зад врата в края на площадката с надпис служебен вход.
Докато се движеха из тъмните пространства зад пиратите, тримата дочуваха гласовете на посетителите, чиито лодки бяха спрени в различни места по маршрута. Кастиле и Де Кроа, както и убийците им, мислеше си Пит, не биха съзрели нещо, свързано с тях, в забавянето, но това нямаше значение — беше напълно възможно планът на Кели и Рондхайм вече да е осъществен. Той се бореше с болката в гърдите си и следваше квадратните очертания на Кипман покрай задната част на сцена, в която петима пирати заравяха сандък със скъпоценности. Фигурите съвсем приличаха на истински и на Пит му беше трудно да повярва, че са само електронни манекени. Така се беше загледал в увеселителните изображения, че се блъсна неволно в спрелия изведнъж Кипман.