— И?
— Въведената в компютрите на Кели информация съдържа достатъчно данни за построяването на нова сонда. Говоря от името на адмирал Сандекър, като ти предлагам да оглавиш новия проект.
— И това е всичко? — изуми се тя.
— Казах, че е евтино.
Тя го погледна в очите.
— А откъде мога да знам, че утре, следващата седмица, другата година няма да решите да повишите лихвите?
Очите на Пит станаха студени, а гласът му леден.
— Не ме поставяй в компанията на предишните си приятели. Масовите убийства и изнудването никога не са ме привличали. Тайната ти при мен е в безопасност, а още по-сигурна е в агенцията — ще имаме грижата журналистите да не се доближат на повече от двадесет метра до Рондхайм, Кели или Ибара.
Тя се поколеба.
— Съжалявам. Наистина съжалявам. Какво друго мога да кажа?
Той не отговори, само я изгледа.
Тя се обърна към парка отвън. Кулите на „Вълшебният замък“ блестяха като свещички на торта. Семействата си бяха тръгнали. Бяха ги заместили младите двойки, които ръка за ръка се разхождаха из алеите и вдишваха нагласената романтична атмосфера.
— А ти с какво ще се захванеш след това?
— Ще си взема малко ваканция, после ще се върна във вашингтонското бюро на агенцията и ще се заема с нов проект.
Тя се обърна към него.
— А ако те помоля да дойдеш с мен в Исландия и да станеш член на управителния ми съвет?
— Не си падам по тези съвети.
— Сигурно има и друг начин да ти засвидетелствам благодарността си.
Приближи се към Пит и застана пред него. Досети се за нещо и се усмихна, погледът й омекна, а по челото й сякаш се появи влага.
— Всичко ще стане, както го искаш. — Вдигна ръка и пръстите й докоснаха издраното му лице. — Утре ще се срещна с адмирал Сандекър и ще потвърдя споразумението ни. — Поколеба се и направи крачка назад. — Искам да получа обаче нещо в замяна.
— И какво е то?
Тя развърза коланчето и остави кимоното да се свлече от раменете й на пода, като застана в класическата поза на гръцка статуя. Лампата осветяваше бронзовата й гладка лъскава кожа и я караше да изглежда като изваяна от скулптор. Закръглените й пълни устни бяха полуотворени от възбуда и нетърпение. Чертите и тялото й не можеха да се назоват иначе, освен великолепни — съвършен паметник за чудесата на медицинската наука.
— Ако звучи като комплимент — гърлено промълви тя, — и за минута не съм вярвала в хомосексуалното ти превъплъщение.
— Ти имаш опит в тия неща.
Тя пребледня.
— Това, в което аз се превърнах, не е същото.
— Ти си се превърнала в студена, пресметлива и отракана кучка.
— Не!
— Кристиян Фирие е бил сърдечен и честен защитник на хората. Промяната у теб е не само физическа, а и емоционална. За теб хората са само обект, който се захвърля, след като ползата от него е изчерпана. Ти си студена и болна.
Тя тръсна глава.
— Не… не! Променена съм. Да. Но не съм… студена. — Протегна ръце. — Нека ти го докажа.
Намираха се в средата на стаята и мълчаливо се гледаха. Като видя изражението, което започна да се изписва по лицето на Пит, ръцете й бавно се отпуснаха. Изглеждаше замаяна, а екзотичните й очи бяха покрусени. Загледа се в него със странна, скована напрегнатост. Лицето на Пит беше хладно и заплашително. Лилавите белези, подутините, назъбените рани — всичко това се съчетаваше в ужасна, отвратена маска. Очите му вече не виждаха красотата й. Виждаше единствено неразличимата пепел от онова, което някога е било човешки живот. Виждаше как Хънуел умира на пустото крайбрежие. Спомни си лицето на капитана на хидроплана, преди да изчезне сред пламъците. Знаеше какво са изпитали Лили, Тиди и Сам Кели. Знаеше и че Кирсти Фирие е донякъде отговорна за страданията на едни, както и за смъртта на други.
Кирсти побледня и отстъпи.
— Дърк, какво има?
— „Спасил те Бог.“
Обърна се и отвори вратата. Най-трудни му бяха първите няколко стъпки към асансьора. После всичко стана по-лесно. Когато стигна партера, излезе на тротоара и спря такси. Беше възстановил спокойствието си.
Шофьорът отвори вратата.
— Накъде, сър?
Пит остана мълчалив за малко. После изведнъж се досети къде трябва да отиде. Нямаше избор. Беше си такъв, какъвто е.
— Към „Нюпорт ин“. При една състрадателна червенокоса дама… надявам се.