Слушах внимателно. Започнах да се досещам по вманиачения поглед, с който сега гледаше, че може би имам работа с психопат.
— Когато излежите петгодишна присъда в затвор с тежък режим, г-н Лукас, придобивате нова гледна точка за живота — продължи той вече със спокоен, добре контролиран глас. — Бях свършен като банков служител. Трябваше да мисля за нова кариера. Докато се намирах в затвора, сприятелих се с всякакви хора. На трийсетгодишна възраст все още бях много амбициозен и когато излязох, опитах с една измама, която щеше да ме направи много богат, ако заради съдружниците ми не се оказа твърде горчива — така се върнах в затвора този път за петнайсет години. Животът в затвора, г-н Лукас, прави човека жесток. През всичкото време, в което бях държан като животно в клетка, аз постоянно мислех за Фаръл Бранигън. Ако не беше такъв фарисей, можех да върна парите обратно и да бъда банкер: не от класата на Бранигън, защото той никога не спря да работи и да учи, за да стане големият банкер, който е сега. Не притежавах неговия талант, нито пък силата, която го движеше, но можех да си изкарвам добри пари като управител на някой клон, ако ми беше дал тази възможност. Когато излязох от затвора, Бранигън вече беше президент на Националната калифорнийска банка. Имал бях петнайсет години на разположение, за да мисля за бъдещето си. Бях завързал известни полезни познанства с други затворници. Бях събрал полезен опит. Благодарение на връзките си и на опита направих много пари. Сега смятам да се оттегля. Възнамерявам да заживея в разкош някъде, където има много слънце. — Той млъкна за момент, после продължи: — Но преди да направя това, имам да уредя една сметка с Бранигън. Много години съм чакал тази възможност и това ще е последното нещо, преди да се оттегля.
Продължавах да слушам внимателно, като изучавах този човек, наблюдавах движенията му и долавях нотките на ярост в гласа му.
— Е, г-н Лукас, ето тук се намесвате вие — заяви Клаус. — Чрез пресата и другите медии Бранигън в момента разгласява, че притежава най-сигурната банка в света. Това са измишльотини на фарисей и предизвикателство, което възнамерявам да приема. Възнамерявам да проникна в неговата най-сигурна банка в света и да обера трезора й, в който има пари и бижута, поверени му от неговите клиенти: скрити пари в брой, за да могат да се избегнат данъци, и незастраховани бижута. Въпреки че Бранигън е фарисей, той е и много горд. Онова, което може да го удари така, както нищо друго не би успяло, е да стане за посмешище на целия свят. Като ошушкаме неговата най-сигурна банка, той ще се смали до размерите на джудже. — Тъмносивите очи отново присветнаха. Клаус се наведе напред и се загледа в мен с изкривена уста. Насочи малкия си кафеникав пръст към мен. — Вие направихте тази банка сигурна, г-н Лукас, а сега ще я направите несигурна!
Значи това било: една невъзможна задача, но сега поне знаех какви са условията на изнудването му.
С дрезгав глас се обадих:
— Аз я направих сигурна и тя си остава сигурна. Нищо не мога да направя, за да променя положението. Уверявам ви в това. Електронните уреди, които охраняват трезора, са абсолютно надеждни. Това не са празни приказки: банката е най-сигурната в света. Ако искате да си уредите сметките с Бранигън, ще трябва да просънувате някоя друга маниашка идея.