— Стига си се държал като прислужник, Джо — казах нетърпеливо. — Ти си мъж и аз съм мъж и ще работим заедно. Седни, за бога!
Като си мърмореше нещо, той се настани в един фотьойл и подпря лакти на коленете си.
Приготвих му едно питие, което би могло да прекатури и муле. Като продължавах да стоя с гръб към него, си сипах кола и пропуснах уискито. Подадох му чашата и седнах насреща.
Започнах безгрижно да му разказвам как ще влезем в банката, разправих му всичко за неутрализаторите и устройствата и как Хари ще уреди камионетката, с която ще се измъкнем. Въведох го във всички подробности, а той седеше приведен напред с напрегнато черно лице, слушаше и отпиваше от питието.
— Е, това е, Джо — приключих, като забелязах, че чашата му беше вече почти празна. — С късмет до следващия понеделник сутринта ще бъдеш богат.
Очите му присветнаха.
— Не ти ли обясних бе, човек, че никога нямам късмет? Мислих си за това, което ми казахте. Сега и в Хари не съм сигурен.
— Е, стига глупости, Джо. Ти рече, че можеш да се довериш на Хари.
— Да. — Той допи питието си и направи гримаса. — Хари и аз прекарахме в една и съща килия три години. Това е доста дълго време. Разбирахме се чудесно. Той ме уреди при шефа.
— За какво го бяха вкарали, Джо?
— Хари ли? Неговият старец бил най-добрият фалшификатор на облигации. А Хари ги пускал на пазара. Неговият старец станал обаче небрежен, така че хванали и двамата. Хари излежа шест години.
Най-добрият фалшификатор на облигации!
Истината изплува.
Сега разбрах защо Клаус се беше съгласил да ми плати в облигации. Сега вече бях сигурен, че облигациите са фалшифицирани от бащата на Хари!
Наблюдавах Джо и виждах как питието го хваща. Погледът му беше станал някак си замъглен, той постоянно и безцелно триеше устата си с опакото на ръката.
— Хари ми изглежда свестен — рекох, — но Бени ме плаши. Имам чувството, че влязат ли веднъж парите в камионетката, той ще ме убие. Би могъл да убие и теб, също и Хари.
Джо поклати глава, сякаш се опитваше да проясни мислите си. Взря се в мен.
— Да бе, човек. И на мен Бени ми е неприятен.
— Имаш ли пистолет, Джо?
— Разбира се, че имам пистолет.
— Господи, как бих искал и аз да имах. Заедно — ти и аз — бихме могли да се справим с Бени, ако се опита да направи нещо.
Джо ме зяпна.
— Какво искате да кажете, човече?
— Ако имах пистолет, никой от нас двамата не би трябвало да се безпокои заради Бени. Бих могъл да го наблюдавам, докато ти вършиш твоята работа, а ти би могъл да го наблюдаваш, докато аз върша моята.
Той си потърка очите, като размишляваше.
— Но Хари и без това ще го наблюдава.
— Ще говоря и с Хари, Джо. Ако тримата наблюдаваме Бени, той няма да има никаква възможност да ни прецака.
Помисли известно време, после кимна.
— Така е, прави сте. — Бръкна в джоба, който се намираше на кръста му, и извади оттам 38-калибров специален полицейски. — Ето, човече. Имам още един вкъщи. Да, тримата бихме могли да се справим с Бени.
Взех пистолета, като все още не вярвах, че е станало толкова лесно.
— Още нещо, Джо: недей да се доверяваш напълно на Хари. Това са много пари. Хари може да очисти Бени, но може да очисти и нас двамата.
Джо отново потърка очите си, след което поклати глава.
— Това не мога да го приема… Не и Хари.
— Много пари са.
Той помисли още малко и след това кимна.
— Наистина са бая пари.
— Виж, Джо, от тебе зависи да се погрижиш за себе си. Три милиона долара! Трябва да си сигурен, че ще си получиш дела. Аз няма за какво да се притеснявам. Както ти казах, моят дял ще си го получа предварително, но ти трябва да се притесняваш заради Бени и Хари. Аз ще те пазя и ти ще ме пазиш. Не казвай нищо на Хари. Човек никога не знае.
— Така е — поклати глава. — Че кой, по дяволите, знае? Слушайте, човече. Пих прекалено много. — Изправи се несигурно на крака. — Отивам си в къщурката.
— Искаш ли да те закарам, Джо?
Той се заклатушка към вратата, после спря и се обърна към мен.
— Бихте ли го направили?
— Нали сме партньори, Джо? Не ми се ще някое хитро ченге да те прибере. Ще те закарам до вас.
— Благодаря, човече. Предполагам, че питието…
Подкрепях го до асансьора, а после — до шевито.
— Накъде сме? — попитах, след като се настанихме в колата.
— Давайте направо. Десетата вдясно, №45 — изфъфли и главата му клюмна напред.