След десет минути спрях пред някакъв блок и го разтърсих да се събуди.
— Стигнахме, Джо.
Той ме потупа по рамото.
— Вие сте истински приятел, човече — измънка. — Вземете колата за обратно. Ще дойда да си я прибера утре. Човече! Ама и това питие беше бая силно!
Докато излизаше от колата, го хванах за ръката.
— Джо… къде е Гленда?
Той се зазяпа пиянски в мен.
— С шефа бе, човек. Вие къде мислите, че е? Седи си приятничко, уютничко, а Бени й досажда.
Той се измъкна и тръгна на зигзаг през тротоара. Наблюдавах го как отвори външната врата и изчезна зад нея. След това си поех дълбоко въздух.
Имах чувството, че картите идват при мен.
— За следващата седмица камионетката ще е готова — рече Хари. — Униформите вече съм ги уредил.
Седяхме в шеста стая на мотела „Златната роза“. Беше приятно обзаведена, с двойно легло на отсрещната стена, четири фотьойла, телевизор, барче. И двамата пиехме уиски и се бяхме настанили един срещу друг.
— В полунощ ще отида да прибера камионетката от Фриско — продължи Хари. — Това не е проблем. Имам две актьорчета, които ще бъдат охрана.
— Знаят ли в какво се забъркват? — попитах.
— Разбира се. Ще получат два бона за това. За такива пари са готови да прережат гърлата и на майките си. — Той ме изгледа замислено. — Единственото слабо място на тази операция е патрулиращият пазач. Няма ли да е по-добре да го очистим и на негово място да поставим наш човек?
Това предложение ме стресна, но същевременно ме предупреди, че Хари е толкова безмилостен, колкото и Клаус.
— Патрулът се сменя в неделя сутринта. Ако го очистите, цялата операция ще пропадне.
Хари помисли по въпроса и кимна.
— Да-а, разбирам.
Почеса се по брадата, после се усмихна. Обясни, че имал една приятелка, която щяла да чака на източната страна на банката, така че когато патрулът се отдалечал и вече не можел да наблюдава входа, тя щяла да го помоли да я упъти за някой хотел.
— Сладка е — каза Хари и усмивката му се разтегна. — Може да го заговори поне за пет минути, а това е повече от достатъчно, за да влезем в банката. Тя и преди е вършила разни работи за мен и гарантирам, че няма грешка.
Изглеждаше ми добра идея. Бях се притеснил за патрула.
— Харесва ми — рекох.
— Я ми кажи, приятел, тая веселба ще успее ли?
— Моята част от операцията ще успее. Какво ще стане, когато вкарате плячката в камионетката и потеглите, зависи от вас.
Той ме гледаше, а очите му се присвиха.
— Защо смяташ, че няма да успеем да се измъкнем с парите? Ти рече, че до понеделник сутринта няма да има тревога. Така че разполагаме с цялата неделя, за да се изпарим.
— Чудесно — отпих от питието си. — В такъв случай нямате никакви проблеми, но това са много пари.
Той наклони главата си на една страна.
— Е, и?
— Даваш си сметка, че Клаус е абсолютно побъркан, нали? Той е психопат.
— Да предположим, че е.
— Три милиона, Хари. Дори един психопат не би изпуснал толкова пари. Вие поемате всички рискове, а той си седи вкъщи.
Хари се стегна и се приведе напред.
— Е, и?
— Нищо. Аз няма за какво да се притеснявам. На мен ми плащат предварително. Вие сте тези, които трябва да се притеснявате.
— Мислиш, че Клаус може да ни метне? — В гласа му се прокрадна несигурност.
— Имате си работа с ненормален. Всичко може да се случи. Не знам. Дано пък да е толкова ненормален, че да ви пусне тримата да се измъкнете с трите милиона. От друга страна, той може да уреди ти и Джо да бъдете очистени и да прибере парите за себе си.
Хари се почеса по брадата, в очите му се четеше тревога.
— Кой ще ни очисти?
— Той ми каза, че имал организация.
Хари се изсмя.
— Разбира се: има мен, Джо и Бени — това е неговата организация. Обича да преувеличава. Аз съм този, който знае откъде да наемем помощ, а не той. Приказваш куп глупости. Веднъж да пипнем парите, пък ще видим какво може да направи по въпроса.
— Ами Бени — подхвърлих с тих глас.
Хари се изопна изведнъж. Изглеждаше като човек, който се е блъснал в стена.
— Да… Бени. — Седеше мълчаливо, мислеше и гледаше в чашата си.
— Бени е един малоумен убиец — казах. — Ако можеш да му вярваш, нямаш никакъв проблем. Аз не бих му вярвал. Той ме тревожи. Ако му се удаде и най-малката възможност, мисля, че ще ни очисти и тримата и ще си замине с плячката. Аз поне така мисля.