Към 13:00, обичайното ми време за обяд, казах на Мери, че имам да свърша още нещо, и я помолих да изпрати някой да ми купи сандвичи.
— Нужен ми е още един касетофон, Мери. Искам да презапиша някои касетки.
— Дайте, аз ще направя това вместо вас, г-н Лукас.
— Благодаря, но предпочитам да го свърша сам. През следващия един час не ме свързвай с никого по телефона: казвай, че съм излязъл на обяд.
След като взех от нея касетофона, заключих вратата на кабинета и презаписах двете касетки. После на портативната си пишеща машина написах в два екземпляра бележка до Фаръл Бранигън. Разказах му за любовта си към Гленда, за Клаус и неговото изнудване и за непоколебимостта му да ограби „Най-сигурната банка в света“. Осведомих го, че на касетките има достатъчно, за да бъде тикнат Клаус в затвора, и че облигациите, които ми е дал, са фалшиви. Не пропуснах нито една подробност. Завърших, като му съобщих, че Клаус заплашва да убие Гленда и мен, ако обирът на банката се провали.
Прочетох показанията си и доволен ги сложих в плик заедно с оригиналните касетки. Заключих копието от показанията заедно с копията от касетките в чекмеджето на бюрото си. Междувременно вече беше станало 14:15 и чувах как Мери се разхожда из стаята си. Отключих вратата на кабинета и й съобщих, че съм готов за работа — след няколко минути телефонът започна да звъни.
Малко след 20:00, когато Мери и останалите отдавна си бяха тръгнали, а аз бях приключил с всичко, което беше натрупано върху бюрото ми, можах отново да се концентрирам върху стоящия пред мен проблем. Доволен бях, че най-сетне се бях погрижил за себе си, но за съжаление не и за Гленда. По някакъв начин трябваше да я отърва от Клаус. Според Джо тя беше затворничка в къщата му. „Поне разполагам с целия четвъртък и петък, за да измисля нещо“ — казах си.
Взех оригиналните касетки и показанията, копията оставих в чекмеджето на бюрото, и слязох долу при колата. Бях сложил в жабката пистолета, който Джо ми бе дал. Запалих, взех пистолета от жабката и го пуснах в джоба на якето. Това ми създаде чувство на сигурност. Паркирах на около 200 метра от блока си. Сега вече нямаше да поемам никакви рискове. С големия плик, който съдържаше касетките и показанията ми, в едната ръка, а с другата стиснал дръжката на пистолета, се отправих към осветения вход. Когато доближих стъклената врата, която водеше към фоайето, спрях и се огледах наляво и надясно, след това продължих напред, но незабавно се заковах.
В едно от креслата, близо до асансьора, с килната назад шапка и спортен вестник в ръка седеше Бени.
Щом го зърнах, тръпки ме побиха по гърба. Обърнах се и с бърза крачка се отправих обратно към колата. Очевидно Бени чакаше мен, но защо? Ако видеше големия плик, който носех, щеше да ми го вземе. Все още не бях готов да сваля картите си пред Клаус.
Колко ли време щеше да дебне там Бени? Исках да се прибера в апартамента си, но трябваше да изчакам той да си отиде. Реших да вляза в един ресторант в края на улицата, за да хапна, а после предпазливо да се върна.
Тъкмо се бях озовал до колата си, когато зърнах заместник-шерифа Фред Маклейн, който сега изпълняваше длъжността шериф на Шарнвил, да приближава по тротоара.
— Здрасти, Фред!
Той спря, взря се в мен, после зачервеното му подпухнало лице се разтегна в усмивка.
— Здравейте, г-н Лукас.
Здрависахме се.
— Ужасно е това, което се случи с шерифа — рекох. — Не може да ми излезе от главата.
— Така е. — Маклейн изду дебелите си бузи. — Ще го пипнем тоя пънкар, г-н Лукас. Не се тревожете. Ще го пипнем!
— Не се съмнявам, Фред. — Направих пауза и продължих: — Тъкмо отивах до апартамента си за едно питие на крак. Имам след това среща за вечеря. Искаш ли да ми правиш компания? Намира ми се добро уиски.
— Не е на добро, ако човек откаже пиене, г-н Лукас — отвърна той ухилен. — Щом е така, да вървим.
Тръгнахме заедно с него към блока и влязохме във фоайето. С крайчето на окото си зърнах как Бени се сепна и започна да се надига, но когато забеляза Маклейн, се настани обратно в стола и отново се вторачи в спортния вестник. Заведох Маклейн до асансьора, без да поглеждам към Бени. Видях как той се втренчи в него, а малките му свински очички се втвърдиха.