— Ама и Бени си го бива да върши работа.
Погледнах надолу към гърдите си. Бяха на жълти, черни и сини петна. Без да пестя времето — по този начин се правех на много по-немощен, отколкото бях — бавно свалих панталоните и слипа и после гол се олюлях назад, като се отпуснах върху Джо, който ме подхвана.
— Хайде бе, човек! — подкани ме нетърпеливо и полу ме натъпка, полу ме внесе във ваната.
Лежах в горещата вода със затворени очи, но с трескаво работещ ум. Трябваше да има някакъв начин да се измъкна от този капан! Само че докато Гленда беше заложница, аз бях безсилен. Да можех да открия някаква възможност да я освободя…
Джо вися над мен и ме остави да кисна в горещата вода десетина минути, после се наведе, хвана ме за китките и ме изправи. За негова заблуда изохках.
— Подсушете се, но побързайте. Шефът иска да ви види. — И влезе в спалнята.
Не си направих труда да бързам. Когато докосвах насиненото си тяло, то ме болеше, но се изтрих, бавно сложих ризата, нахлузих панталоните и поех полека към спалнята. Изненадан бях, че докато се движех, не усещах никаква болка, но внимавах да не пропусна да изохкам при всяка крачка.
— Искате ли нещо за ядене? — попита Джо и посочи към една табла, върху която имаше кана с кафе и сандвичи.
Осъзнах, че съм ужасно гладен. Като внимавах движенията ми да са бавни, налях си кафе и отпих.
— Колко е часът, Джо?
— Време е за лягане — отговори той. — Хапчетата, които шефът ви даде, ви нокаутираха.
Вече се чувствах по-силен. Кафето също помагаше. Изядох сандвичите прав, но все така превит, докато Джо седеше в стола и свиреше на хармониката си. Когато свърших с яденето, се почувствах още по-добре.
— Знаете ли какво? — рече Джо и пъхна хармониката в джоба на ризата си. — Вие със сигурност си навлякохте куп неприятности. Казах ви, че шефът е умен, но не пожелахте да ме чуете. Казах ви да не си копаете сам гроба. Пак не пожелахте да ме чуете. Казах ви, че като работите за шефа, ще потопите пръста си в меда, така както и аз, но вие отново не пожелахте да ме чуете. И какво стана, наложи се да го направите по трудния начин.
Леко се поизправих и се вгледах в него.
— Още веднъж те предупреждавам, Джо — рекох. — За Клаус едно чернокожо момче нищо не значи. И теб ще те затрият като мен.
Той се ухили.
— Това вие го казвате. Хайде, шефът иска да ви види.
Подхвана ме под мишница и ме повлече към вратата, която в същия миг излетя с трясък, и видях как Бени блъсна Гленда покрай мен. Толкова силно я беше тласнал, че тя залитна напред и се озова на ръце и колене.
Скочих към нея, но Бени ми се изпречи и размаха юмрука си под носа ми. Имах желанието да го фрасна, но сега не му беше времето. Оставих се на Джо да ме влачи по коридора към всекидневната.
Клаус седеше зад бюрото си. Джо ме бутна към един стол срещу Клаус и се дръпна назад.
— Добре, Джо — каза Клаус. — Почакай отвън.
Джо излезе от стаята, като затвори вратата след себе си.
— Как се чувствате, г-н Лукас? — попита Клаус, приведе се напред и ме загледа.
Бях се превил на две, обгърнал с ръце тялото си.
— Г-н Лукас! — В гласа му имаше острота. — Не разигравайте театър пред мен! Просехте си боя и си го получихте. Внимавайте да не заслужите още един. След четири часа ще вкарате хората ми в банката. Ясен ли съм?
Вдигнах глава и се загледах в него.
— Да.
— Имаме да вършим работа. И ви предупреждавам, г-н Лукас: никакви номера повече, ако искате вашата мадама да остане жива. Ясен ли съм?
— Да.
— Много добре. Ако случайно се питате дали секретарката ви ще съобщи, че сте изчезнали, мога да ви успокоя: тя получи телеграма, която я осведомява, че са ви задържали и може да ви очаква във вторник. Това ще ви осигури достатъчно време, за да изчезнете.
Сигурен бях, че ще ме очистят веднага щом тримата опразнеха банката. Не хранех никакви илюзии по този въпрос.
Нищо не отвърнах.
Той натисна някакъв бутон и в стаята влезе Хари.
— Погрижи се за него, и не го изпускай от очи.
Хари ми се ухили: лукав, нахакан и секси.
— Хайде да вървим, момченце — подкани ме. — Опита си вече номерата, така че сега остава само бизнесът.
Бавно се изправих на крака и все така превит го последвах вън от стаята, а после в горещата влажна нощ.
Хари включи мощен фенер и тръгнахме през моравата към някакъв голям хамбар. Влязохме.