Хамбарът беше осветен от две голи крушки, които висяха от мертеците. По средата имаше бронирана камионетка. Беше точно копие на онази, която толкова често бях виждал по главната улица на Шарнвил. До нея стояха двама високи здравеняци с кафявите униформи на компанията за охрана.
— Огледай ги, момченце — подкани ме Хари. — Какво ще кажеш?
Двамата мъже зяпаха в мен, докато ги оглеждах, после бавно заобиколиха камионетката. Нищо повече не можеше да се желае нито по отношение на униформите, нито на камионетката.
— Добра работа — отвърнах.
Хари кимна и се ухили.
— Така и предполагах. Хубаво ги огледай, момченце. Пак погледни. Не бихме искали да се пързулнем, нали?
— Добра работа — повторих аз.
— А сега само наблюдавай.
Той отвори вратата откъм шофьора, пъхна ръка вътре и дръпна някакъв лост. Името на компанията за охрана, което беше изписано с червени букви от двете страни на камионетката, се скри от погледа ни някъде в покрива на камионетката: на негово място се появи друга табела с надпис: „Кало Фърничър Корпорейшън“. Регистрационните номера се обърнаха и новият номер беше от Лос Анджелис.
— Хитро, нали? — попита Хари. — След като натоварим камионетката, всички офейкваме с нея.
Всички, освен мен, помислих си аз.
— Доста добре — рекох.
— Така. Сега ще отидем до апартамента ти и ще приберем твоите машинарийки. Да тръгваме.
Излязохме от хамбара и пресякохме моравата до мястото, където беше паркирано шевито.
— Ти карай, момченце. Аз ще те наблюдавам.
Седна до мен, аз запалих колата и подкарах по черния път.
Хари се обади:
— Мислих си за теб, момченце, и за това, което ми каза. Сгреши, като се довери на Джо. Той е само едно чернокожо момче. Шефът се погрижи за него, а когато едно чернокожо момче вярва в някого, то не го предава. Всичко, което казваше на Джо, стигаше веднага до шефа. Идея на шефа беше Джо да ти даде пистолет. Шефът е умен. Винаги гледа напред в бъдещето. Предвиди, че ако Джо не ти даде пистолет, ти ще отидеш и сам ще си купиш. Ето на това му казвам да предвиждаш. Твоята идея Джо да измъкне Гленда от къщата беше много хубава. Хубава идея, но сбърка, като реши, че можеш да се довериш на Джо. И какво стана? Теб те пребиха, а Гленда все още е заложница.
Нищо не отвърнах. В края на черния път намалих и изчаках пролука в движението, за да вляза в магистралата.
— Не се самозалъгвам — продължи Хари, — че в трезора ще намерим три милиона. Мисля, че Клаус е толкова ненормален, колкото ти твърдиш. Може би там има само един милион. Ето ти възможност, момченце. Ти вземаш Гленда и петдесет хиляди долара, а аз — останалото. Харесва ли ти предложението?
Пак ли се опитваха да ме измамят, запитах се.
— А какво ще стане с Джо и Бени?
— Я ми кажи нещо. Ако в трезора гръмне пистолет, ще се чуе ли на улицата?
— Дори в банката няма да се чуе.
— Само се питах. Идеята ми е, след като напълним кашоните, да очистя Джо и Бени, после да ти дам петдесет бона и пистолет. След това аз потеглям с камионетката и остатъка от плячката, а ти отиваш да пречукаш Клаус и да вземеш Гленда. Тази кола ще бъде паркирана близо до банката. Можеш да я използваш. Какво ще кажеш?
А какво ли ще те спре да застреляш и мен, след като застреляш Джо и Бени, помислих си.
— Какво ще стане с двамата, които ще докарат камионетката?
— Не се тревожи за тях. Щом я докарат в клетката, те си тръгват. Имат си друга кола, с която ще се измъкнат. Ще започна да действам, след като натоварим плячката в камионетката. Ще се погрижа и за парите. Ще оставя петдесет бона в един от кашоните. Веднага щом застрелям Джо и Бени, ти давам кашона и пистолета и ти поемаш по твоя път, а аз — по моя.
Вече се движехме по главната улица на Шарнвил. Завих и се насочих към моя блок.
— Клаус сам ли ще бъде с Гленда?
— Разбира се. Няма с кого другиго да бъде. Всичко, което трябва да направиш, е да влезеш и да пречукаш Клаус. Харесва ли ти идеята?
Ако доживеех след обира да се добера до Клаус, идеята разбира се ми харесваше, но вярвах на Хари толкова, колкото бих вярвал на гърмяща змия. Щеше да бъде прекалено лесно за него. Бум — и Бени е мъртъв, бум — и Джо е мъртъв, бум — аз също съм мъртъв.
— Да — отвърнах. — Харесва ми.
Той се наведе напред и ме потупа по коляното.
— Добре, момченце. Това е сделка.
Паркирах пред блока, след това се извърнах в седалката така, че да мога да виждам Хари. Светлината от уличната лампа падаше право върху лицето му.