— Кажи ми, Хари — започнах, — за теб нищо ли не означава това, че ще убиеш Джо и Бени? Можеш ей така да ги застреляш, без изобщо да ти пука?
Ухили се.
— Нека простичко да ти го обясня, момченце: за да освободиш Гленда, на теб ще ти пука ли, че ще застреляш Клаус?
За един продължителен момент се замислих по въпроса. Ако аз не убиех Клаус, той със сигурност щеше да убие Гленда и мен. Бях уверен в това.
— Мисля, че си прав — отвърнах.
— За да се докопам до един милион долара, защо трябва да ми пука дали ще очистя две пречки като Джо и Бени? Пък и на кого ще липсват?
Отворих вратата и изскочих на тротоара. Хари се присъедини към мен и двамата се качихме до апартамента ми с асансьора.
Докато Хари се размотаваше, аз набързо събрах машинарийките, които ми трябваха, за да вляза в банката. В кухнята намерих найлоново пликче и ги поставих в него.
Погледнах си часовника. Часът сега беше 1:10. Времето летеше.
— Готово — рекох, като сложих пликчето на масата.
— Всичко ли взе?
— Да.
— Сигурен ли си? Не искам да стане провал, защото си забравил нещо.
— Всичко е наред.
— Добре. — Той отиде до един стол и седна. — Какво ще кажеш да го полеем?
Отправих се към барчето и извадих бутилка уиски и две чаши.
Приготвих две леки питиета, подадох му едното и се настаних недалеч от него.
Вдигна чашата си.
— Да пием за успеха. А сега ме чуй. Ето какво ще направим. — Отпи, остави чашата и се приведе напред. — Клаус ми каза да стоя плътно до теб. Няма ти доверие, но не се тревожи за това. Джо и Бени ще останат пред вратата на трезора, докато ти и аз се качим в офиса на Мансън. Ти ще направиш твоя номер с телефона и касетата. Ще отвориш трезора и Джо ще се хване на работа. Той наистина разбира от оксижени. По думите ти вътре има четиристотин депозитни кутии за отваряне. Бени и аз ще вадим плячката от кутиите, след като Джо ги отвори. Ти само ще стоиш настрана. Ако Джо работи бързо, може би ще те извикам да помагаш при пълненето на кашоните. Ще работим цялата събота. Имаме около двайсет и седем часа, за да разбием всички сейфове. Камионетката ще пристигне в осем часа в неделя сутринта, след което шофьорът и приятелчето му изчезват. Ще натоварим кашоните вътре. — Хари спря и се ухили. — Докато Бени и Джо разчистват, аз ще им видя сметката. Давам ти пистолета и кашон с петдесет бона, а ти заминаваш при Клаус. Разбра ли?
Отпих от уискито си.
Щеше ли Хари да ме застреля веднага щом ги вкарах в трезора? Мозъкът ми работеше стремглаво. Реших, че това е малко вероятно. Никой от тях не би желал да е в компанията на труп в продължение на двайсет и седем часа. Не… когато Хари застреля Джо и Бени, аз ще бъда следващият.
— Разбрах — отговорих.
— Джо ще носи оксижена. Бени ще носи кашоните. Ти ще носиш твоите машинки и плик с храна. Приготвил съм го. Няма никакъв смисъл да гладуваме. Моята мацка ще бъде готова да заговори патрула. — Погледна часовника си. — Още час и половина.
Той стана и започна да обикаля из стаята.
— Всичките тези пари! — възкликна. — Нещо, за което цял живот съм мечтал!
— Онези облигации, които ми даде Клаус — подхвърлих, като наблюдавах лицето му, — Джо ми каза, че ги е правил баща ти. На мен ми изглеждат истински.
Той спря и се ухили.
— Джо говори прекалено много. — Изсмя се хитро и нахакано. — Да, Клаус те направи на балък. Тези облигации могат да заблудят всекиго. Баща ми беше артист, но беше и тъп. А освен това беше ужасно алчен, та стана невнимателен и набута и себе си, и мен в затвора. Можеше да направим цяло състояние, като работим заедно, но той се опита да ускори нещата и пипнаха един комплект облигации. Федералните тръгнаха по петите ни. — Сви рамене. — Ето така се прецакват тъпаците, но този път не се занимавам с пазара на татковите облигации, а с истински пари.
— И какво ще правиш, когато вземеш парите, Хари?
— Един милион — може би повече! С такова състояние умно момче като мене може да се покрие. — Пак се ухили хитро. — С толкова пари мога да си купя харем от жени. Това е по моята част — жените. Ще се местя от място на място и ще чукам наляво и надясно. Нямам търпение да започна.
— Щом полицията разбере, ще се втурне по петите ти, Хари.
Изсмя се.
— И преди са били по петите ми. Този път добре ще се покрия. Миналия успяха да ме пипнат само защото нямах пари, но с един милион няма защо да се тревожа. — Почеса се по брадата. — Какво смяташ да правиш с петдесетте бона и Гленда?