Това беше нещо, за което не бях мислил. Да предположим, че Хари нямаше намерение да ме преметне и наистина ми дадеше петдесет бона и пистолет, а аз успеех да измъкна Гленда… какво щях да правя тогава?
Знаех, че щом напуснех Шарнвил и полицията разбереше за това, щеше да се спусне след мен, защото щеше да е наясно, че аз стоя зад обира. Но обирът на банката нямаше да бъде разкрит преди понеделник сутринта в 8:30. Ако Хари не ме преметнеше, щях да имам двайсет и четири часа, за да напусна страната.
— Предполагам, че ще отлетя за Канада — рекох. — Когато стигна там, ще имам достатъчно време, за да правя планове.
Той кимна и отново лукаво се ухили.
— Гленда е хитруша. Поговорете си двамата. Тя ще измисли нещо.
Погледнах часовника си. Оставаше един час.
— Все още се чувствам доста зле, Хари. Докато чакаме, ще си полегна. Имаш ли нещо против?
— Върви. — Сипа си ново питие. — Да чака човек е направо ад.
Влязох в спалнята и се опънах на леглото. Бях сигурен, че Хари няма да ми даде петдесетте хиляди, а още по-сигурен бях, че няма да ми даде и пистолет. Лежах неподвижно и размишлявах. Съсредоточих мислите си върху трезора. Хари, Джо, Бени и аз щяхме да бъдем вътре за около двайсет и седем часа.
Мислех си за плъзгащата се врата в трезора, която даваше достъп до подземния гараж. Така бях направил тази врата, че когато тя се отвореше, вратите на трезора моментално се затваряха. Електронният контрол над системата се управляваше от бутон, който се натискаше и беше вграден в стената до вратата — боядисан също в бяло, както и стените. Бутонът на практика беше невидим, освен ако човек не знаеше къде да го търси.
Продължавах да размишлявам и най-накрая започна да се очертава едно рисковано решение на моя проблем.
Все още лежах на леглото, потънал в мисли, когато Хари надникна в спалнята.
— Време е да се размърдаш, момче — каза той. — Да тръгваме.
Станах от леглото, облякох си якето и отидох във всекидневната. Часът сега беше 2:35. Взех найлоновото пликче, в което се намираха машинарийките и инструментите.
— Сигурен ли си, че нищо не си забравил?
— Сигурен съм.
— Добре ли се чувстваш?
— Ще оживея.
— Бени ще наблюдава банката. Когато патрулът се придвижи към задната страна, Бени ще запали цигара. Моето маце вече ще чака, за да отиде и да заговори пазача. Веднага щом Бени запали цигара, трябва бързо да действаме.
Влязохме в асансьора и се спуснахме с него до партера. Докато излизах, се запитах дали ми остават още много часове, които да изживея.
Озовахме се на улицата.
Фаровете на някаква кола светнаха, после изгаснаха.
— Това е Джо — обясни Хари.
Шевито беше паркирано на няколко метра надолу по улицата. Приближихме и видях как Хари застина на място.
Зърнах Джо, който седеше зад волана. На задната седалка обаче имаше още някакъв мъж.
— Хайде, Хари. Времето не чака.
С ледена тръпка на изненада разпознах режещия глас на Клаус.
Клаус!
Чух Хари с несигурен глас да пита:
— Това ти ли си, шефе?
— Реших да се присъединя към веселбата — рече Клаус. — Ти седни отпред, Хари. Г-н Лукас ще седне до мен.
Докато влизах в колата, за да се настаня до Клаус, видях, че той държи насочен към мен револвер.
Хари се отпусна на предната седалка, Джо включи на скорост и подкара спокойно към Националната калифорнийска банка.
Докато се движехме по безлюдните улици, а после към главната, умът ми работеше като фурия.
Клаус беше тук и седеше до мен! Какво се бе случило с Гленда? Беше ли я убил вече? При тази мисъл стомахът ми се сви. Ако пък не беше, щеше ли да я остави, без никой да я пази?
Клаус тихо се обади:
— Чета мислите ви, г-н Лукас. Вашата мадама е, общо взето, в безопасност. Уредил съм един човек да я наглежда. Когато си свършите работата, вече нищо няма да ви пречи и двамата ще сте свободни да правите каквото искате.
Наистина беше психопат!
Ако смяташе, че вярвам и на една дума от това, което казваше, значи беше по-луд, отколкото го мислех!
Джо отби към бордюра и загаси светлините. Намирахме се на около двеста метра от банката.
От мястото си виждах пазача, който седеше в караулката.
Познавах го, тъй като веднъж бяхме играли голф заедно: беше бивше ченге с приятна жена и четири деца.