Джо остави двигателя да работи, докато ние всички седяхме и наблюдавахме пазача. Стрелките на часовника върху таблото в колата показваха 3:11.
— Хайде бе, кучи сине, размърдай се — измърмори Хари.
Чакахме още десетина минути и най-сетне пазачът се прозя, протегна се и излезе от караулката. Погледна надясно и наляво, после с преметната през рамо пушка бавно пое покрай предната страна на банката.
Джо включи на скорост и подкара напред.
— Кротко — рече Хари. — Изчакай сигнала на Бени.
Джо спря колата. Хари се обърна назад към мен:
— Вземи пликчето с храната и твоите машинки. Готов ли си да отвориш вратите на банката?
— Да — отговорих и поех найлоновото пликче, което той ми подхвърли през седалката.
Зачакахме. Пазачът вече не се виждаше. После в далечината на улицата в някакъв тъмен вход светна кибритена клечка. Джо бързо подкара колата и я паркира на около десетина метра от банката.
— Сега ще отвориш вратите! — изръмжа Клаус.
Докато се измъквах от колата, Джо се насочи към задницата й, за да отвори багажника. Бени се приближи и грабна купчина сгънати кашони, които му подаде Джо. Използвах неутрализатора и вратите се отвориха.
Пръв влезе Клаус, спря и се обърна към нас, останалите, които тичешком се изсипахме вътре.
— Не мърдайте. — Погледна към мен. — Тук в безопасност ли сме от лъчите на алармата?
— Те са на около два метра зад вас — отговорих и като използвах неутрализатора, затворих вратите на банката.
Цялата операция беше траяла по-малко от четирийсет секунди.
— Е, вътре сме — рече Бени и се ухили.
— Вие с Хари отидете да отворите трезора — обърна се Клаус към мен и ме изгледа със сивите си очи като ледени кубчета. — И без номера, г-н Лукас, или няма да излезете оттук жив. Ние ще чакаме.
Легнах по корем и се проврях под невидимия лъч, след което се изправих. Като повтаряше моите движения, Хари се присъедини към мен. Отново използвах неутрализатора и отворих вратите на асансьора.
— Ще ми е нужно известно време — предупредих Клаус.
Той се взря в Хари.
— Дръж го под око!
Натиснах бутона за втория етаж и вратите на асансьора се затвориха, а клетката пое по своя път нагоре.
— Исусе! — възкликна Хари. — Кой, по дяволите, можеше да очаква, че той ще се появи!
Вратите на асансьора се отвориха. Като използвах фенерчето си, бързо се отправих към офиса на Мансън. Бутнах вратата и последван от Хари, влязох.
Внимавах лъчът от фенерчето ми да е далече от прозореца, настаних се зад бюрото на Мансън и се пресегнах за червения телефон. Знаех какво точно трябва да направя, така че не загубих никакво време в мислене. Мозъкът ми беше зает с неочакваното пристигане на Клаус.
Докато режех и оголвах жиците на телефона, Хари се обади:
— Ако ти и аз не работим заедно, момче, ти няма да стигнеш до Гленда, а аз няма да се докопам до парите.
Без да спирам с това, което вършех, попитах:
— Наистина ли е наел някого, който да пази Гленда?
— В никакъв случай. А и за какво му е? И откъде ли би го намерил? Тя си седи там заключена и не може да избяга. Не се тревожи за нея. Ето какво ще направим: аз ще се справя с Джо и Бени, а ти се оправяш с Клаус.
Започнах да връзвам жичките от телефона към тези на моята машинка.
— Да се оправя с Клаус ли? Как?
— Бива ли те с пистолет?
Спрях и го погледнах.
— Никога не съм стрелял.
Той се намръщи.
— Клаус е добър стрелец. Ще трябва да се промъкнеш много близо до него. Ако се доближиш достатъчно, няма как да не го улучиш. — Постави плосък автоматичен пистолет на бюрото точно пред мен. — Ще изчакаме до утре сутринта, когато ще пристигне камионетката. После, щом Джо и Бени започнат да товарят плячката, ти се приближи до Клаус и му го начукай. Стреляй през джоба на якето си. В момента, в който ти стреляш, аз ще очистя Джо и Бени. Няма да е никак трудно, защото те ще са заети с кашоните. Разбра ли?
— Откъде да знам, че Клаус вече не е пречукал Гленда?
— И да се озове с нейния труп? Той играе хитро. Ако беше решил да я пречука, щеше да хване Бени да зарови трупа й. Не се притеснявай за нея. В момента е добре. Ако очистиш Клаус, всичко, което ще трябва да направиш след това, е да отидеш с колата до къщата, да я освободиш и да отпътувате.
Не вярвах на нито една негова дума, но знаех, че за момента трябва да се държа за него. Ако не друго, сега поне имах пистолет.