Приключих с жиците на телефона. Като се пресегнах за пистолета, попитах:
— Зареден ли е?
— Разбира се. — Хари взе пистолета от ръката ми, извади пълнителя и ми показа патроните. Върна пълнителя обратно. — Всичко, което трябва да направиш, е да натиснеш с палеца този предпазител назад, да насочиш пистолета и да натиснеш спусъка. Не го дърпай или извивай, само натисни. Готов ли си? — попита Хари и посочи към телефона.
— Можем да започваме. — Набрах върху циферблата 2-4-6-8. Почаках, докато чуя изщракване. — Това е! Три от ключалките сега са отворени.
— Исусе! — Той зяпаше в телефона. — Ама че магия.
Станах и се отправих към стената зад стола на Мансън. Открих плъзгащата се тухла и извадих касетата. Като напипах още една скрита тухла, издърпах я и пъхнах касетата в дупката. Почакахме около петнайсет секунди и светна зелена лампичка.
— Сега трезорът е вече отворен. — Върнах се при бюрото и отскубнах машинарийката от жицата на телефона, после я пуснах в найлоновата торбичка.
Наблюдавайки ме, Хари попита:
— Наистина ли трезорът е отворен?
Пъхнах клещите в джоба си и отвърнах:
— Отворен е.
— Сега вече знаеш какво да правиш — усмихна се той с усилие. По лицето му беше избила пот, а очите му шареха насам-натам неспокойно. — Наблюдавай Клаус. Той наистина е много бърз с пистолета. И за бога, не го пропускай, когато стреляш.
Сърцето ми думкаше, докато слизах надолу с асансьора. Вратите на трезора зееха отворени. Клаус, Джо и Бени вече бяха вътре.
Когато Хари и аз влязохме, Клаус се обърна към мен:
— Дотук, г-н Лукас, успяхте — рече той. — А сега, ако обичате, застанете ето там и не се пречкайте, за да може операцията да продължи. — Посочи към по-отдалечената стена.
През това време Джо сглобяваше оксижена си, а Бени се занимаваше с кашоните.
Хари огледа трезора, в който бяха наредени депозитните кутии.
— Какво местенце — промълви.
— Така е, Хари. Всяка една от тези кутийки води към купчина пари — обясни Клаус.
Отдалечих се и се облегнах на стената близо до стоманената врата, която преграждаше входа към подземния гараж. Като мръднах малко надясно, тялото ми се доближи до електронния бутон, който отваряше стоманената врата и същевременно затваряше вратите на трезора. Джо вече беше запалил пламъка на оксижена си.
— Откъде да започна, шефе? — попита.
Клаус посочи първата кутия на стената отдясно.
— Внимавай, Джо. Извади само ключалката.
Джо намести предпазните очила и усили пламъка. Клаус и другите двама го наблюдаваха. Пъхнах ръка зад гърба си и напипах бутона. Пръстите ми бяха върху него. „Не му е сега времето“ — рекох си и почувствах как пот се стича по мен.
На Джо му бяха нужни десет минути, за да изреже ключалката, и когато тя падна на земята, той намали пламъка и отстъпи назад.
— Вратичката е гореща — предупреди.
Хари пристъпи напред. Беше нахлузил азбестова ръкавица на дясната си ръка. Отвори вратичката на кутията и изпсува.
— Празно!
— Продължавай, Джо — подкани го Клаус. — Опитай се да работиш по-бързо. Има четиристотин кутии, които трябва да бъдат отворени. Десет минути ти отне отварянето на една. С тази скорост ще са ти необходими повече от шейсет часа, за да отвориш всичките.
Джо се опули насреща му.
— Ти каза да внимавам, шефе.
— Не бъди чак толкова внимателен! — изръмжа Клаус.
Джо изряза следващата ключалка за малко повече от пет минути. Хари отново пристъпи напред и отвори вратичката.
— Еха!
Бени се приближи. Двамата мъже се втренчиха в кутията.
— Момчета! Вижте! Пари! — възкликна Бени.
— Опразнете я и продължавайте нататък! — изсъска Клаус.
Докато Хари опразваше съдържанието на кутията, Джо се зае с третата. Този път изряза ключалката за четири минути. Без да изчака Хари, той се зае с четвъртата.
— Пари! — възкликна Хари и започна да хвърля подредените пачки банкноти в кашона, който Бени държеше.
Наблюдавах Клаус. Слабото му лице беше напрегнато. Очите му не се откъсваха от Джо, докато той изрязваше четвъртата ключалка. По лицето на Клаус се четеше напрежение, сякаш чакаше съобщение за нещо съдбоносно важно, диагноза, която можеше да се окаже фатална.
При всичките ни срещи Клаус винаги беше леденоспокоен, но не и сега. Когато четвъртата ключалка беше изрязана и Хари пристъпи да отвори сейфа, Клаус също приближи. Хари извади отвътре три кожени кутийки с бижута и купчина пари. Клаус надзърна в кутията и като изпуфтя, се отдръпна назад.