— Губим време, синко! — Гласът му беше станал груб. — Много добре знаеш за какво говоря! Не го увъртай! Какво се случи в банката?
Тогава по твърдостта в погледа му разбрах, че Фаръл Бранигън е замесен в обира на банката. Но сега вече бях претръпнал към стресовете и мозъкът ми работеше бързо.
— Няма нужда да се тревожите за банката, г-н Бранигън — рекох. — В трезора са затворени четирима зли мъже. Те нямат никаква възможност да се измъкнат, освен ако аз не ги освободя. Гарантирах ви, че ще имате най-сигурната банка в света… и тя наистина е най-сигурната в света.
Той бавно загаси пурата в пепелника. Въпреки загара от голфа цветът на кожата му прежълтя.
— Казваш, че те са затворени в трезора? — Гласът му беше станал дрезгав и можех да видя как увереността го напуска.
— Това е най-сигурната банка в света, г-н Бранигън. Когато някакъв психопат и трима малоумни, единият от които е жесток убиец, се опитват да проникнат във вашата банка, която аз обезопасих, те попадат в капан.
Той се пресегна за нова пура и забелязах, че ръката му трепери. После промени решението си, дръпна ръката си и ме погледна.
— Но ти можеш да ги измъкнеш, Лари.
— Да, бих могъл да ги измъкна — отвърнах, — но нямам намерение да го направя. — Приведох се напред и попитах: — Вие искате ли те да се измъкнат, г-н Бранигън?
Седеше неподвижен и виждах как се смалява пред очите ми. Вече не беше президентът на най-голямото банково сдружение в Калифорния: беше само един застаряващ дебелак, който аз повече не можех да уважавам.
— Те трябва да се измъкнат, Лари — рече най-накрая, а гласът му се беше превърнал в дрезгав шепот.
— Няма да се измъкнат — отвърнах. — Следващата ми стъпка ще е да се обадя на Мансън и да го уведомя, че в трезора са затворени четирима крадци, които са се опитали да го опразнят. Едва когато той предупреди полицията, ще отида в банката и ще отворя трезора. Така съм нагласил нещата, че никой, освен мен, не може да свърши това. Банката е все още най-сигурната в света.
Станах, приближих до бюрото и се пресегнах за телефона. Тъкмо вдигах слушалката, когато вратата се отвори с трясък и вътре се втурна Гленда.
Сега беше облечена със зелени памучни панталони и бяла риза. В ръката си държеше автоматичен пистолет. Беше го насочила към мен.
— Дръпни се от телефона! — изкрещя тя.
Очите й блестяха от дива ярост. Устата й се кривеше, ръката й размахваше пистолета. Отстъпих две крачки от бюрото.
— Гленда! — Гласът на Бранигън беше остър.
Тя погледна към него с ненавист.
— Гленда, сега няма друг освен Лари, който да може да ни помогне — рече Бранигън с умоляващ глас. — Недей да драматизираш нещата.
Наблюдавах я, виждах напрегнатото, изопнато лице, ожесточените, подивели очи и не можех да позная жената, която си мислех, че обичам. Жената, чието нежно, гъвкаво тяло ме беше приемало, чийто трогателен глас ме беше умолявал да спася живота й. Тя беше изчезнала, а на нейно място се бе появила тази опасна червенокоса курва, както я беше нарекла майката на тийнейджърката.
Макар да смятах, че вече съм станал устойчив на стресове, мисълта, че Гленда ме беше използвала толкова коравосърдечно и безмилостно, ме накара да се почувствам зле.
— Какво си направил с Хари? — изкрещя тя с писклив глас. — Какво си направил с него, копеле такова?
— Гленда! — викна й Бранигън. — Излез оттук! Остави това на мен! Чуваш ли?
Тя го погледна, големите й очи бяха пълни с презрение.
— Не ми нареждай какво да правя, тлъста торба с лайна! Твоя дъщеря! Ама че смешка! Да не мислиш, че това умно копеле е повярвало на лъжите ти? — Обърна се към мен: — Ти ще измъкнеш Хари от трезора! — Размаха пистолета. — Ако не го направиш, ще те убия!
— Хайде, Гленда, застреляй ме — рекох спокойно. — Никой освен мен не може да отвори трезора, а въздухът вътре е на свършване. След около четири-пет часа твоят Хари и останалите ще умрат от задушаване. От теб зависи. Хайде, стреляй!
Тя отстъпи назад, ръката й се вдигна към устата.
— Задушаване?
— В момента в трезора няма вентилация — отвърнах. — В момента четирима мъже използват останалия там въздух… Но няма да е за дълго. — Протегнах напред ръка. — Ще го измъкна, но при моите условия. Дай ми този пистолет!
— Блъфираш, сатана!
— Не наричаше ли така Клаус? Дай ми пистолета!