— Дай му го! — изкрещя Бранигън.
Тя се поколеба, но после хвърли пистолета в краката ми.
— Вземи го! — изкрещя ми. — Ти и евтината ти любов! Хари е десет пъти по̀ мъж от теб! — И се втурна навън от стаята, като затръшна вратата.
Вдигнах пистолета и го сложих на бюрото, после, без да бързам, се върнах до стола си и седнах.
Последва продължителна пауза и накрая Бранигън се обади неловко:
— Тя е истеричка, Лари. Знаеш какви са жените.
Вдигнах поглед към него със стиснати юмруци.
Евтината ти, глупава любов!
Болеше ме, но сега поне знаех истината. През цялото време Бранигън беше лъгал. Презрителният начин, по който беше изрекла „твоя дъщеря“, ми подсказа, че му е била любовница и че всички лъжи, които ми беше наговорил за секретарката си, бяха само опити да отхвърли от себе си част от вината.
— Значи според вас — рекох — тя ме обича. Ама какъв лъжец сте само!
Той потръпна.
— Вярно ли е, че онези мъже могат да се задушат? — попита.
— Предполагам, че им остават не повече от шест часа. Диксън и аз направихме този трезор. В него има вентилатори, но за да се измъкна от трезора, се наложи да прекъсна електричеството. Не блъфирам, нито пък лъжа.
Той кимна уморено: един стар, дебел мъж, смалил се — победен.
На бюрото имаше диктофон.
— Г-н Бранигън, искам от вас истината — отсякох, — и без повече лъжи. Ще направя запис на това, което ще си кажем.
— Не го прави, синко — отвърна. — Според теб значи, аз съм свършен?
— Точно така. — Натиснах копчето за запис. — Убеждавахте ме, че Гленда е ваша дъщеря. Лъжа беше, нали?
— Да, синко, лъжа беше. Тя ми беше любовница. В нея има някакво непреодолимо привличане. Нека ти доверя, Лари, тя измъкна доста пари от мен.
— Гленда ми каза, че е била омъжена за Алекс Марш… това истина ли е, или лъжа?
— Никога не е била омъжена за него… той беше неин сводник. Изнудваше ме. Имаше снимки на Гленда с мен… снимки, които бяха толкова уличаващи, че Мърл щеше да се разведе, ако ги видеше. Без парите на Мърл щях да изпадна във финансови затруднения. Платих огромен откуп на Марш. Знаех, че рано или късно Мърл ще ме попита къде е отишла тази огромна сума от парите й. Трябваше да направя нещо, за да спра Марш. — Бранигън се отпусна назад в стола си и продължи: — Марш също като мен беше увлечен по Гленда, но той беше и алчен. Гленда знаеше, че Марш ме изнудва, но като неин сводник той не й даваше нито цент от парите, които измъкваше от мен. Марш подозираше, че мога да стана опасен. Знаеше, че ще се опитам да се добера до снимките, а успеех ли, щях да уредя да го убият. Преди няколко седмици той дойде при мен. „Г-н Бранигън — рече, — не хранете никакви надежди, че можете да се доберете до онези снимки и да се отървете от мен. Те са в една от депозитните кутии на «Най-сигурната банка в света» — и се ухили насреща ми. — Адвокатът ми държи ключа от сейфа. Ако нещо ми се случи, той ще бъде отворен и вие ще трябва да давате обяснение на жена си за снимките.“ Осъзнах, че съм напълно безсилен. Марш беше изиграл картите си умно. — Бранигън спря, за да избърше запотеното си лице с опакото на ръката. — Дори самият президент на банката не можеше по никакъв начин да се добере до депозитната кутия на Марш. — Той се взря невиждащо в мен. — Ти направи това невъзможно. — Последва нова пауза, след което рече: — Бих пийнал едно питие, синко.
Станах, отидох до барчето и му приготвих силно питие със сода. Пое чашата с трепереща ръка, отпи и после я остави.
— Така че бъдещето ми — продължи той — беше заключено в трезора, който ти обезопаси, Лари. Отчаяно исках да бъда финансово независим, вместо да се опирам на парите на жена си. Очертаваше се голяма сделка и тя можеше да се окаже мечтания шанс. Като използвах парите на Мърл, можеше да успея да стъпя на краката си. И точно когато уреждах сделката, отново се появи Марш. Съобщи ми, че е решил да напусне страната. Поиска една последна сума от два милиона долара, след което щял да ми даде снимките и негативите. Каза, че имам на разположение две седмици, за да събера парите, и след това, ако не му платя, щял да отиде при Мърл, за която бил сигурен, че ще ги даде, за да избегне скандала. Тя обаче нямаше да му плати. Щеше да се разведе, а с моето бъдеще щеше да е свършено. — Той се приведе напред и големите му ръце се свиха в юмруци. — Тогава осъзнах, че имам една-единствена възможност да се измъкна от тази каша. Трябваше да открия някой престъпник, който би се съгласил да проникне в банката, да ми донесе снимките и да убие Марш. В това беше единственото ми спасение. — Млъкна, за да отпие от питието си. — Нямах обаче никакви връзки с престъпния свят. С моето положение не можех да тръгна да обикалям и да се опитвам да открия банков крадец, така че се сетих за Клаус. Тогава Клаус…