— Така се случи. Имах знанията, а после имах и късмет.
— Но е трябвало да имате знанията… Кажете ми… вярно ли е, че банка „Шарнвил“ е най-сигурната банка в света, или е само рекламна шумотевица?
— Най-сигурната банка в света е, уверен съм в това. Аз монтирах цялата охранителна инсталация… не е рекламна врява.
Изгледа ме впечатлена.
— От това може да стане сензационна история. Разкажете ми по-подробно.
— Съжалявам, но не ми е позволено да говоря. Преди да получа работата, подписах декларация за поверителност. Ако искате да научите нещо, приказвайте с Алек Мансън, управителя на банката, но не смятам, че и той ще ви каже кой знае какво. Охранителната инсталация на банката се пази в строга тайна.
— Е, добре, все пак ще опитам. — Тя пусна ослепителната си усмивка. — Бихте ли ми уредили среща с г-н Мансън?
— Разбира се. А сега разкажете ми нещо за себе си. Къде сте отседнали в Шарнвил и колко дълго ще останете?
— В „Екселсиор“ съм и ще остана тук най-малко месец.
— Харесва ли ви „Екселсиор“?
Тя направи гримаса.
— Има ли човек, на когото да му харесва да живее в хотел?
— А ще ви заинтересува ли двустаен обзаведен апартамент с кухня?
Зелените й очи светнаха.
— Защо не! Би било чудесно!
— В такъв случай мога да уредя един празен апартамент в моя блок. Мога да уредя да го наемете за този месец. — Направих знак на келнера да донесе сметката. — Искате ли да го разгледате?
— Ами да, благодаря, г-н Лукас.
Погледнах право в големите зелени очи.
— Наричайте ме Лари, Гленда. Ще бъдем съседи. Моят апартамент е на отсрещната страна на коридора.
На следващата сутрин тя се премести в апартамента. Позвъних на Алек Мансън, казах му за Гленда, обясних, че прави репортаж в Шарнвил за „Ди Инвестър“ и би искала да поговори с него.
Със сухия си глух глас той отвърна, че може да го посети по всяко време. Обадих се на Гленда, че съм й уредил среща, и предложих, ако няма запланувано нещо по-добро, да вечеряме заедно.
Този път я заведох в ресторант за морски храни. Докато пътувахме по крайбрежния път, попитах я как се е оправила с Мансън. Тя повдигна в безпомощност нежните си ръце, после ги отпусна в скута.
— Все едно да интервюираш стрида. Позволи ми да снимам банката отвън, както и фоайето. Когато го попитах за охранителната система, онемя. Разказът ми няма да стане, Лари.
— Предупредих те. В края на краищата, Гленда, ако те въведе в тайните на обезопасяването на банката, тя не би останала за дълго най-сигурната банка в света, нали така?
Засмя се.
— Бележиш точка, но каква история пропуснах! — погледна ме. — Все пак можеш да ми кажеш.
— Мога, но не искам. Бранигън има планове да открие още четири клона по крайбрежието и аз ще поема работата по обезопасяването им. Искам този договор. Бранигън е много хитър. Веднага ще научи, че съм се разприказвал. Съжалявам, Гленда.
— Е, добре. — Тя присви рамене.
Пристигнахме в ресторанта и се настанихме на запазената за нас маса. След като прегледахме менюто, и двамата се спряхме на омари.
Докато чакахме, тя попита:
— Как е с престъпността в Шарнвил?
— Нямам представа. Обърни се към шерифа Джо Томсън. Ще се радва да те осведоми. От време на време играя голф с него. Истинска лисица е.
След като привършихме с вечерята, реших, че е време и аз да науча нещо за личния й живот.
— Е, Гленда, сега е мой ред да те поразпитам. Омъжена ли си? — С вълнение зададох този въпрос.
— Да… но нищо не излезе. — Понамръщи се. — Аз съм жена, която работи. Сбърках, че се омъжих за него.
— Всички бъркаме.
— Предполагам. — Погледна ме и се усмихна. — Но ще ти призная, понякога се чувствам уморена от работата си: някаква вечна надпревара, някакво вечно ловуване. Живот по хотели, по мотели. Има удовлетворение, но… — Присви рамене.
— Някога мислила ли си отново да се омъжиш? — попитах, като гледах право в нея.
Тя настръхна, а зелените й очи изгубиха блясъка си.
— Нищо не може да спре човека да си мечтае, не е ли така? — Бутна чинията настрани. — Храната беше хубава.
— Кафе?
Кимна с глава.
Последва дълга пауза, през която и двамата останахме вгледани в океана и в блещукащата луна. Изгарях от желание да я прегърна, но знаех, че това би било грешка. Искаше ми се да й кажа, че я обичам. Искаше ми се да й кажа, че имам куп пари, че мога да й осигуря дом и желая да бъде с мен до края на живота ми, но си рекох, че трябва да почакам, докато самата тя не ми даде някакъв знак. Трябваше да бъда търпелив. Разполагах с цял месец.