— Нямам никаква друга.
— Тогава остави тази. Тя издиша отвсякъде. Ти не си убиец, Майкъл, не можеш да го направиш. Това ще съсипе живота ти.
Дърбин остави чашата си, приключвайки с пиенето за тази вечер.
— Не мога да търпя това повече, Чък. Трябва да направя нещо, просто още не съм решил какво.
Шийла Мареняс дебнеше зад вратата на конферентната зала на третия етаж на съдебната палата. Вай Лапиър вече излизаше от обедната си среща. Говореше с един от своите главни детективи и не забеляза репортерката, преди тя да се стрелне и да й прегради пътя.
— Извинете, госпожо, имам само един кратък въпрос към вас.
— И аз ще се радвам да отговоря — каза Лапиър, поглеждайки часовника си — след четирийсет и пет минути на моята пресконференция. Затова правим пресконференции, за да отговаряме на печата. Сега, бихте ли били…
Тя тръгна напред, но Мареняс я изпревари странично, като блокира отново пътя й.
— Това не може да чака!
— Е, боя се, че ще трябва, защото…
Мареняс й прегради пътя.
— Не е ли вярно, че сте разпоредили денонощно наблюдение, за да следите къде ходи Роу Къртли? Че сте предвидили бюджет и дори извънредно работно време за това наблюдение? И въпреки цялото време и прахосничество, май никой не знае къде е Роу в момента? Не е ли вярно това? Нали имахте идеи за ефективно изразходване на полицейския бюджет, който е вече в преразход? Как бихте могли да оправдаете толкова скъпо и безполезно пилеене на пари и персонал?
Устата на шокираната Лапиър увисна полуотворена за момент, но тя бързо се овладя.
— Без коментар — каза тя. — Без коментар. Сега ще ме извините…
При тези думи, нейният сащисан в същата степен заместник, взе ръката й. Без да докосва Мареняс, той внимателно отведе Вай настрана, след което двамата бързо влязоха в нейния кабинет и той затвори вратата зад тях.
Хектор Мурильо не бе запознат с концепцията за шестте степени на разделение25. Той беше двайсет и седем годишен работник гастарбайтер, който бе дошъл от Мексико преди няколко години и още си оставаше нелегален. През последните осем месеца Хектор постоянно работеше в четиричленния екип за градинарство и дребни домашни ремонти на Ернесто Серано. Беше все още ниско в йерархията по две причини: работил бе най-кратко време за Роберто, освен това беше мексиканец, а не гватемалец.
Но общо взето печелеше добре.
Разликата между „ниско“ и „високо“ в йерархията не беше чак толкова голяма, особено когато началникът му Роберто правеше сам това, което и другите правеха: да се почисти някоя отводнителна тръба, да се разпръсне чакъл, да се напръскат или подкастрят дръвчета. В крайна сметка Хектор бе благодарен да има редовна работа, за която му плащаха в брой всяка седмица.
Хектор живееше в къмпинг за каравани малко на изток от междущатска магистрала 101 в Маунтийн Вю. Вечерта често засядаше на бутилка бира с други мъже, главно от Мексико, които се намираха горе-долу в неговото положение. Точно това бе правил миналата вечер, когато Хорхе Кристобал, един от приятелите му в къмпинга, спомена за наградата от пет хиляди долара, предлагана от Лупе Гарсия за откриването на жена, чието име преди години е било Глория Гонсалвес. Говореше се, че майка й е починала в Гватемала, а преди това е придобила добри пари. Нейните адвокати намерили Лупе, с неговите връзки в землячеството, с надеждата, че срещу процент от наследството някой ще помогне да открият дъщерята, така че тя да си вземе парите.
Във всеки случай такава беше версията, която Хектор чу.
Отначало, той не бе мислил много по въпроса, освен че се опитваше да си представи какво значат пет хиляди долара накуп. Той изкарваше шейсет и два долара на ден, шест дена седмично, около хиляда и петстотин на месец. Това покриваше храната, наема, дрехите и бирата. И много малко други неща. Той не притежаваше кола дори в съсобственост; нямаше здравна осигуровка. И при всички лишения, беше струпал спестявания, близки до нулата, за две трети от годината тежка работа.
Хектор лежеше в леглото си, опитвайки се да спи с тази огромна цифра долари, плуваща в мозъка му. Чак тогава си спомни, че жената на Роберто се казва Глория. И тя беше гватемалка — или поне трябваше да бъде, тъй като Роберто беше от тази народност. Със сигурност би било странно, ако Глория не беше оттам.
Мексиканецът се събуди с тази възможност в главата си. Мислеше върху нея, докато работеха сутринта в първите си за деня шест къщи. Не искаше никому да издаде това, което знаеше. Той познаваше Роберто. Знаеше, че ако му каже за парите, а жена му наистина е била Гонсалвес, Роберто можеше сам да отиде при Лупе и да поиска наградата. Хектор щеше да е късметлия, ако получи малка част от нея. Същото се отнасяше и за тримата работници, неговите колеги. Ако имаха някаква представа за какво става дума, те непременно щяха да искат част от наградата срещу всяка информация, която му дадат. Хорхе Кристобал от къмпинга щеше да бъде достатъчно лош, ако се окажеше посредник между Хектор и Лупе. Изглеждаше, че всеки, който би поискал наградата, трябваше да бъде в комбина с някой като Хорхе. Но най-малкото, ако Хектор отидеше при Хорхе с истината — ако това беше истината — той все още можеше да има някакъв коз в ръцете си и би могъл да сведе неговия дял от петте хиляди долара до минимум.
25
Социологическа концепция, залегнала донякъде в основата на теорията на социалните мрежи, която твърди, че всеки двама души на земното кълбо имат връзка, която минава най-много през шест кръга на общи познати и приятели. — Б.пр.