31.
Идеята на Роу по-рано същия ден беше повече или по-малко в насоката на играта. Той бе говорил на Тифани за някои от нещата, които се бяха променили през годините, прекарани от него в затвора. Не само iPod-ите, телефоните и всякакви други технологии, но и другите промени, които бяха направили света да изглежда толкова различен едва десет години по-късно.
Гигантските търговски центрове и обширните хипермаркети с намалени цени, с всичко онова, което някога можеш да помислиш да купиш, събрано на едно място. И от друга страна, изчезващите независими книжарници. Сега, ако искаш да купиш книга, каза Тифани, имаш един или два основни избора, Бордърз или Барнс и Ноубъл. И те бяха горе-долу едно и също. Или кафенетата — Старбъкс на всеки ъгъл и прочее. Кой би могъл да предвиди това?
Но тези примери подсетиха Тифани да му разкаже за още едно от най-новите неща из града, което отначало й се бе видяло трудно за вярване, но което, според нейни приятели, видели го с очите си, вече не се смятало за необичайно — хората носели оръжие без да се крият и на обществени места. Това било очевидно улеснявано — според Тифани — от Туитър, Фейсбук и прочее социални мрежи, все названия, за които Роу не беше чувал и даже не знаеше за какво говори тя. Но тези хора някак си влизали във връзка и се срещали в определени заведения от веригата Старбъкс. Там правели демонстрация на Втората поправка27, излагайки на показ пушкалата си, носени открито в кобури както някога в Дивия Запад.
Това, според Тифани, ставаше всеки ден, а защо пък точно в Старбъкс и тя не знаеше. Но не било само в кафенетата. Някъде миналата седмица, тълпа от около седемдесет души ходели на показ по Бейкър Бийч28, всичките въоръжени. Интересно, нали?
И Роу мислеше така.
Тънкостта била, че оръжията не могат да бъдат заредени. Това щяло да бъде незаконно, защото имаше градски, областни и щатски закони, забраняващи носенето на заредени оръжия на обществени места. Но за Роу беше поразително, че самото носене на незаредени оръжия, ако не са скрити, не само не се забраняваше, но дори бе специално защитено от Втората поправка.
И всичко това беше толкова безсмислено! Защото можеш да си носиш желязото празно като музеен експонат, но с три-четири пълнителя патрони в джобовете и всъщност да заредиш толкова бързо, за колкото време си вадиш цигарите. Обаче за Роу важното беше не дали има някакъв смисъл, а че изобщо се случва. Толкова хора, разхождащи се открито с напълно истински пищови на бедрата си! Той каза на Езтли, че те двамата наистина трябва да се разходят из града и да намерят едно от тези места, което те веднага направиха.
Бяха късметлии и с времето, което избраха, за да потеглят. Наближаваше пет, когато излязоха от „Момо“ и се появиха в едно кафе Старбъкс съвсем наблизо. Още преди да спрат колата, забелязаха от улицата не само необичайната навалица в заведението, но и трите черно-бели патрулни коли, паркирани отпред. Нито Езтли, нито Роу имаха страх от полицаите, а освен това знаеха, че полицаите пред Старбъкс са просто участъков обход. Ако не друго, тяхното присъствие носеше някакъв колорит. Така че Езтли остави колата на общинския паркинг на една пряка разстояние, извади патроните от своето оръжие и затъкна пищова в колана си, след което свали сакото на костюма си и го остави върху седалката на колата, тъй че да няма никакво съмнение дали оръжието беше скрито, или не.
И двамата бавно тръгнаха да видят какво е положението.
Със сигурност имаше четирийсетина души, чакащи без видима цел или пиещи своето макиато29, или каквото там беше, и носещи патлаци. Униформените ченгета — осем в момента — бяха учтиви, но внимателно проверяваха, че оръжията са незаредени. Всичките фукльовци бяха сравнително добре облечени и добре изглеждащи. Мнозина имаха вид на хора със стабилна професия. Бяха предимно мъже, макар че имаше повече жени, отколкото Роу би предположил — седем или осем.
Когато Роу влезе в заведението, той беше може би единственият без оръжие, допуснат вътре, с изключение на персонала.
Двамата с Езтли останаха достатъчно дълго, за да пийнат кафе, все още летящи в небесата на марихуаната, докато тълпата започна да се разпръсква. Разбира се, както и очакваха, полицаите не ги разпознаха. Връщайки се към гаража, те изчакаха на алеята, докато видяха един от фукльовците. Това бе шкембест, оплешивяващ мъж на средна възраст в донякъде небрежно делово облекло. Оръжието в кобура на бедрото му изглежда бе голям полуавтоматичен пистолет с дръжка, правена по поръчка. Той ги подмина и влезе във входа.
27
В Конституцията на САЩ; разрешава притежаването на лично огнестрелно оръжие, главно с цел поддържането на боеспособно опълчение, тъй като е приета наскоро след Войната за независимост с Великобритания. — Б.пр.
29
Итал. кафе еспресо с малко мляко или мляко с малко кафе; едното се казва „кафе макиато“, а другото — „лате макиато“. — Б.пр.